Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№9812/01.04.2020г., подадена от Г. Т. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. А., срещу решение №233, постановено на 20.02.2020г. от Пловдивския окръжен съд, ГО, седми въззивен граждански състав по в. гр. д.№2650/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която съдът е обявил за окончателен посочения в решението разделителен протокол в следния вариант:

-дял I–ви, включващ самостоятелен обект с идентификатор. .............. по КККР на [населено място] на стойност 95570лв.

-дял II-ри, включващ самостоятелен обект с идентификатор. .......... по КККР на [населено място] с площ 37.89кв. м.; самостоятелен обект с идентификатор. .............. по КККР на [населено място] с площ 17.22кв. м. и самостоятелен обект с идентификатор. ............. по КККР на [населено място], с площ 16.33кв. м., на стойност 78 941лв.,

съставен по реда на чл.347 ГПК с оглед избрания и посочен от съда способ за извършване на делбата по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий между съделителите на двата съставени съгласно проекта дялове от процесните недвижими имоти, като за уравнение на дяловете получателят на дял първи е определено да заплати на получателя на дял втори сумата от 8314лв.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материално-правни и процесуално-правни въпроси:

1.Кога тегленето на жребий би се преценило от съда като създаващо неудобства и тази преценка свързана ли е само и единствено с факта, че се касае до различни по вид и характер имоти, които се различават и по стойност, или съдът следва да прецени и други фактори, които не винаги са от правен характер;

2.Кои са критериите, от които се ръководи съдът при избора на способа „разпределение по чл.353 ГПК“ и по-специално:

- допустимо ли е съдът да премине към този способ при неравни по вид и стойност дялове, ако страните са се съгласили и не са оспорили тези съставени от съда дялове като принадлежност на отделните обекти към всеки от тях, както и

- ако установеното от съделителите владение върху конкретен имот е безспорно един от тези критерии, трябва ли непременно това да е свързано и с комулативно съществуващ критерий за това, че в обекта, върху който съделителят има установена фактическа власт, в него той е извършил значителни подобрения;

3.Каква е правната стойност и роля при избора на способ, на факта, че с оглед неравенството на дяловете ще се наложи извършването на парично уравнение на дяловете.

Касаторът поддържа, че в противоречие със съдебната практика съдът е приел, че необходимостта от парично уравнение е относима към избора на способ за извършване на делбата, както и че преценката му за неудобствата на жребия не е съобразена с практиката на ВКС.

Поддържа противоречие с приетото в т.5, буква „б“ на ППВС №7/1973г., решение №832/06.07.2011г. на ВКС, I г. о. по гр. д.№219/2010г., решение №166 от 03.12.2018г. по гр. д.№28/2018г. на ВКС, I г. о., решение №78 от 10.07.2019г. по гр. д.№1580/2018г. на ВКС, I г. о.

По отношение на критерия „неудобство за теглене на жребий“ касаторът се позовава и на решение №300/27.06.2011г. на ВКС, I г. о. по гр. д.№1040/2010г. и решение №258/25.10.2011г. на ВКС, II г. о. по гр. д.№144/2011г.

Поддържа също така, че неправилно въззивният съд е съобразявал обстоятелството, че никоя от страните не е оспорила начина, по който са оформени дяловете. Посочва, че действително разделителен протокол се съставя само когато ще се пристъпи към теглене на жребий, но в практиката си ВКС приема, че е допустимо разпределение по реда на чл.353 ГПК на различни по вид самостоятелни имоти, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове /решение №165 от 31.05.2011г. по гр. д.№950/2011г. на ВКС, II г. о. и решение №96 от 10.06.2019г. по гр. д.№2756/2018г. на ВКС, I г. о./. Поддържа, че неоспорването на начина, по който са оформени дяловете, е свързано с евентуалното разпределение на делбеното имущество по реда на чл.353 ГПК.

Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че ползването на имотите е ирелевантно, тъй като е било предмет на допусната от съда по реда на чл.344 ГПК привременна мярка, а не по общо съгласие на страните, както и че нямало данни той да е извършил подобрения в жилището. Счита, че тези изводи противоречат на практиката на ВКС – ППВС №7/1973г., т.5, решение №66 от 24.07.2018г. по гр. д.№2109/2017г. на ВКС, II г. о.

В молба вх.№7778/12.10.2020г. излага допълнителни съображения, основани на житейски обстоятелства.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. К., чрез процесуалния си представител адв.В. К. от АК-П., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Производството е във фазата по извършване на съдебна делба.

Съделителите са бивши съпрузи.

С решение от 31.03.2016г., постановено по гр. д.№5440/2016г. от Пловдивския районен съд, е допуснато да се извърши съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор. .......... по КККР на [населено място], с предназначение: жилище; самостоятелен обект с идентификатор. ............ по КККР на [населено място] с предназначение: гараж в сграда; самостоятелен обект с идентификатор. ................... по КККР на [населено място] с предназначение: гараж в сграда; самостоятелен обект с идентификатор. .................... по КККР на [населено място] с предназначение: гараж в сграда, при квоти по 1/2 ид. част за всеки един от съделителите, като е прието, че тези обекти са били придобити от съделителите по време на техния брак.

Тези обстоятелства, а именно, че страните са бивши съпрузи и делбените им права са равни, са взети предвид от въззивния съд.

Взето е предвид и обстоятелството, че до делба са допуснати апартамент и три гаража, т. е. имоти, които са различни по вид, но съделителителите не са оспорили начина на оформяне на дяловете, според който в единия дял е включен апартаментът, а в другия – трите гаража. Отчетено е също така, че двата дяла са близки по стойност, като са изложени съображения, че дори дяловете да се различаваха значително по стойност, това не съставлява пречка да бъдат разпределени по реда на чл.352 ГПК, тъй като квотите на съделителите са равни, т. е. биха могли да се уравнят в пари и няма как да се получи нежеланата и несправедлива хипотеза, в която съделител, притежаващ по-голяма квота, да получи значително по-малък реален дял.

Посочено е, че разпределение по чл.353 ГПК обикновено се извършва при допуснати до делба имоти при различни квоти, като на съделителя с по-голям дял се възлага по-голям като стойност имот, докато в случая квотите на съделителите са равни и делбата следва да бъде извършена чрез теглене на жребий, независимо дали допуснатите до делба имоти се различават съществено по площ, обем и стойност. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.353 ГПК не може да се приложи въз основа на социален критерий, а именно, че апартаментът, допуснат до делба, е единствено жилище на съделителя Г. Т. М..

Посочено е също така, че теглене на жребий не може да се извърши само когато това е много неудобно, а именно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и едновременно с това всеки е направил във владения имот значителни подобрения, но е прието, че в случая подобна хипотеза не е налице, тъй като не е доказано съделителят Г. Т. М. да е направил подобрения в процесния апартамент. С оглед на това е прието, че тегленето на жребий не би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите или до неудобства при изравняването на дяловете.

За неоснователно е прието възражението на съделителя Г. Т. М., че решението по извършване на делбата следва да съобрази положението, установено с привременните мерки по делото, според които е определено Г. Т. М. да ползва апартамента, а съделителката В. Г. К. – гаражите. Изложени са съображения, че фактическото ползване, на което се позовава М., се основава не на съгласие между страните, нито на съвпадане на тяхната обща воля, а е постановено с определение на съда по реда на чл.344 ГПК по привременни мерки, което има за цел да прекрати текущи конфликти, както и възникване на нови спорове, но по своето предназначение това определение не може да създава повече права, отколкото самият закон предоставя, респ. не може да бъде някаква привилегия на съделителя, на който по привременни мерки съдът е определил да ползва жилището. Взето е предвид, че съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство, но тези мерки нямат предназначение да предопределят изхода на спора.

Взето е предвид също така, че според данните по делото /н. а.№..., том. .., рег.№...., н. д.№..../21.10.2016г./ за два от процесните гаражи, а именно за обекти с идентификатор. ........... и. .........., Г. Т. М. е учредил безвъзмездно и пожизнено право на ползване в полза на Г. Н. М., която е негова майка, което би могло да съставлява основание тези гаражи да бъдат разпределени в негов дял, а апартаментът да бъде разпределен в дял на В. К., но е прието, че подобно разпределение в случая не следва да се прилага, тъй като В. К. не е подала въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, а съдът във въззивното производство е ограничен до релевираните оплаквания от страните.

Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС по отношение на избора на способ за извършване на делбата и по-специално по отношение на предпоставките, при които е допустимо делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий.

В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че жребият е допустим и предпочитан способ в хипотези, при които дяловете на съделителите са равни и съществува възможност всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти.

В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел също така, че извършването на разпределение по реда на чл.353 ГПК е приложимо тогава, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно /решение №832/06.07.2011г. по гр. д.№219/2010г. на ВКС, І г. о./, както и че тегленето на жребий е невъзможно когато до делба са допуснати имоти съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни /т.5, ППВС №7/1973г./, каквато хипотеза в случая не е налице. Преценката на обстоятелството дали в настоящия случай тегленето на жребий се оказва много неудобно е извършена в съответствие с критериите, установени в т.5 на ППВС №7/1973г., според което „тегленето на жребие трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяването на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства.“ Дадените с това ППВС разяснения на понятието „неудобство за теглене на жребий“ са ясни и не съответстват на поддържаната от жалбоподателя теза, че ползването на имотите и извършването на подобрения в тях са алтернативно установени хипотези. По категоричен начин съдебната практика, вкл. и Пленума на ВС, приема, че съделителят, който е ползвал един имот преди делбата, може да получи този имот в дял по реда на чл.353 ГПК само ако е извършил в него подобрения на значителна стойност. Ако такива подобрения не са били извършвани, съдът може да разпредели имотите по реда на чл.353 ГПК, като приеме, че тегленето на жребий е много неудобно, само ако ползването на цялата съвкупност от имущества, които са предмет на делбата, е било разпределено между съделителите, но по тяхно общо съгласие и то преди началото на делбеното производство. В настоящия случай, както е прието в обжалваното решение, подобна хипотеза не е налице, тъй като съдът е определил кой съделител кой имот да ползва до приключване на делбеното производство по реда на чл.344, ал.2 ГПК, като съображенията на въззивния съд за характера на постановения по реда на чл.344, ал.2 ГПК съдебен акт, както и за неговото правно значение и последици съответстват напълно на трайно установената практика на съдилищата.

Соченото от касатора решение №166 от 03.12.2018г. по гр. д.№28/2018г. на II г. о. на ВКС не обосновава наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Според възприетата в това решение теза, разпоредбата на чл.353 ГПК не поставя ограничение относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършването на делбата чрез теглене на жребий, като се приема, че тези неудобства могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършването на делбата по този ред. Разгледаната в това решение на тричленен състав на II г. о. на ВКС хипотеза обаче е съвършено различна от настоящата – личните отношения на единия съделител /бивша съпруга/ с родителите на другия съделител са били лоши и това би създало неудобства от личен характер за нея, тъй като е възможно при жребия тя да получи имот, представляващ етаж от сграда – етажна собственост, като другият етажен собственик е брат на другия съделител, който е бившият съпруг. Затруднено би било и поддържането на общите части на сградата и общото дворно място, което е съвместен ангажимент на етажните собственици.

В настоящия случай по делото не се установява в сградата, в която се намира процесния апартамент, да се намират жилищни обекти, които да принадлежат на роднини на съделителката В. Г. К.. Действително, установено е, че съделителят Г. Т. М. е учредил на своята майка Г. Н. М. право на ползване върху два от гаражите, предмет на делбата, и би могло да се приеме, че това ще създаде неудобства от личен характер за съделителката В. Г. К., ако тези гаражи се паднат в неин дял при тегленето на жребий, но доколкото съделителката В. Г. К. не поддържа подобни доводи и не обжалва въззивното решение, това обстоятелство не би могло на този етап от производството да бъде взето предвид.

В допълнително подадената молба съделителят Г. Т. М. излага съображения, свързани с настоящето му семейно положение, но тези обстоятелства не биха могли да бъдат взети предвид на този етап от производството, тъй като не са били въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред.

Не е налице противоречие и със соченото от касатора решение №78 от 10.07.2019г. по гр. д.№1580/2018г. на I г. о. на ВКС – в това решение тричленният състав на I г. о. на ВКС приема, че съдебната практика не определя поредност, в която следва да бъдат преценявани критериите за наличие на неудобство за теглене на жребий, а когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност. Именно в съответствие с тази теза е извършена преценката от въззивния съд и в обжалваното решение.

В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е преценил и обстоятелството, че имотите, предмет на делбата, са различни по вид, като е взел предвид, че съделителите не са оспорили начина на формиране на дяловете – както е прието в решение №74/25.03.2013г. по гр. д.№744/2012г. на ІІ г. о. на ВКС, при наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура /т. е. ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, т. е. ако всички съделители са заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено в чл.69, ал.2 ЗН, независимо, че допуснатите до делба имоти се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл.353 ГПК или чрез теглене на жребий. Неоспорването на начина на формиране на дялове от различни по вид имоти следователно е относимо както към възможността съдът да разпредели допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК, така и към възможността делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №233/20.02.2020г., постановено от Пловдивския окръжен съд, ГО, седми въззивен граждански състав по в. гр. д.№2650/2019г.

ОСЪЖДА Г. Т. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Г. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: