Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 279/14.04.2020г. по ч. гр. д. № 109/2020г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от КПКОНПИ частна въззивна жалба срещу определение № 734 от 24.02.2020г. по гр. д. № 1953/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по преюдициални запитвания, отправени от състави на Софийски градски съд по гр. д.№ 704/2017г. и гр. д. № 3406/2016г., по които е образувано дело № С-234/2018г. на СЕС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК поставя следните въпроси: 1. „ Представлява ли абсолютна процесуална пречка за възобновяване по чл. 631, ал. 2 ГПК на спряно производство, липсата на решение по едно от преюдициалните запитвания? След като няма изрична норма в ГПК, трябва ли да се прилагат кумулативно решенията по двете преюдициални запитвания? След като по един и същи въпрос отправен и с двете преюдициални запитвания, е отговорено в едното решение, трябва ли да се чака и второто решение по същия въпрос?“ и 2. „Приложим ли е чл. 632, ал. 2 ГПК, когато за едни и същи преюдициални запитвания е получен отговор само в едно решение на Европейския съд?“, без да е посочил допълнително основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.

Ответниците по частната жалба – С. Н. П. и Р. Т. Д., не подават отговор в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 349 818. 52 лв., което е спряно от първоинстанционния окръжен съд на основание чл. 631 вр. с чл. 633 ГПК до приключване на производствата пред СЕС по преюдициални запитвания, отправени от състави на Софийски градски съд по гр. д.№ 704/2017г. и гр. д. № 3406/2016г., по които е образувано дело № С-234/2018г. на СЕС. Счел е, че тъй като решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Р. Б /чл. 633 ГПК/, са налице основания за спиране на производството на основание чл. 633, вр. с чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, макар и преюдициалното запитване да е отправено от друг национален съд /в този смисъл определение № 138/21.03.2019г. по ч. гр. д. № 631/2019г. на ВКС, ІV г. о./.

Горепосоченото първоинстанционно определение за спиране на исковото производство, е обжалвано от КПКОНПИ пред Апелативен съд – Бургас, който с обжалваното определение го е намерил за правилно и го е потвърдил.

В хипотезата на вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, следва да бъде допуснато неговото касационно обжалване, независимо, че поставените въпроси от касатора не са в състояние да обусловят последното, поради непосочване на допълнително основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Атакуваното въззивно определение е недопустимо, произнесено и постановено по недопустима частна въззивна жалба срещу първоинстанционно определение за спиране на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, което съгласно изричната повеля на законодателя в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване. Този извод не се променя от обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване до СЕС, а от друг национален съд, който ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС. В този смисъл е определение № 452/24.10.2019г. по ч. гр. д.3759/2019г. на ВКС, ІІІ г. о.. Неточното указание на окръжния съд за обжалваемост на постановеното определение по чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, не би могло да създаде за страните по делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК /определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019 г., II т. о., ТК; определение № 440 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2001/2019 г., I т. о., ТК и др./. Поради това атакуваното определение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а частното въззивно производство по ч. гр. д. № 109/2020г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение – да бъде прекратено.

На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 279/14.04.2020г. по ч. гр. д. № 109/2020г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение.

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение № 279/14.04.2020г. по ч. гр. д. № 109/2020г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 109/2020г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.