Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Б. срещу решение №.11/13.01.20 по г. д.№.353/19 на АС В. Т - с което е потвърдено решение №.341/25.07.19 по г. д.№.74/19 на ОС Плевен за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение.

Ответната страна М. И. И. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието от фактическа страна, че през 2017 ищецът е дарил на ответника – негов внук, апартамент и гараж без да си запази правото на ползване; след сделката между тях било постигнато споразумение ищецът да остане да живее в апартамента и ползва гаража, като ответникът нямал ключ за тях; през периода 13.11.17-7.12.18 дарителят често пребивавал в болнични заведения /четирикратно, вкл. третият път с диагноза исхимичен инсулт, лявостранна централна хемипареза/. Същият страда от исхемичен инсулт мозъчен инсулт с тежка левостранна хемипареза, исхимична болест на сърцето с ритъмни и проводни нарушения, хипертонична болест, подагра, диабет тип 2, хроничен гастрит, аденом на простатата, вродени кисти на десния бъбрек; към момента лежи на легло, може да стои на легло, да се храни сам, ако има кой да му сервира храната, не може да се придвижва самостоятелно (с чужда помощ е в състояние на направи няколко крачки в стаята), приема множество лекарства, трябва да спазва хранителен режим; през 2019 е освидетелстван с ЕР ТЕЛК с 95% степен на увреждане, с чужда помощ пожизнено; общите му разходи за един месец възлизат средно на 516,54лв., като след приспадане на получаваната пенсия /328лв./ има нужда от допълнителна издръжка в размер на 188,29лв. Същевременно ответникът е студент в Ковънтри юнивърсити, [населено място], с начална дата на програмата 25.09.17 и очаквана крайна дата 20.06.20; той е предоставял издръжка чрез допускане на ищеца безвъзмездно да ползва дарените имоти и чрез заплащане чрез майка си на суми към Топлофикация и ВиК П. от м.12.2017 /плащането на тези за вода е преустановено на 10.05.18 - след като ищецът заявил, че има средства да си ги плаща/; тя плащала и данъците на имота, тъй като М.И. не разполагал със средства. След получаване на инсулта и значителното влошаване на здравословното състояние - в началото на м. декември 2018г., ищецът уведомил ответника, че е бил в болница, получил е инсулт и има нужда от грижи; последният отговорил, че е студент в Англия и сам има нужда от пари, за да учи и ходи на училище, но като се върне му обещал да се видят и да говорят /т. е. възприето било, че ответникът не е могъл да му праща пари, но като се върне в България ще се грижи за дядо си/. При горните фактически обстоятелства са формирани правни изводи, че от страна на ищеца е била отправена покана за плащане на суми, необходими за издръжката му, в началото на м. декември 2018 – когато в разговор с ответника му заявил, че е бил болен, заради което му трябват пари за лекарства; писмена покана, обясняваща конкретното здравословно състояние и нужди, се съдържа в исковата молба, където е посочено и, че тя се счита за повторна покана за даване на издръжка. Съдът е отразил, че в поканата няма нужда да се съдържа искане за посочване на конкретно определена сума пари /реш.№.1302/10, ІV ГО, 130/13, ІІІ ГО, 263/11, ІV ГО, 1203/12, ІV ГО/, като преценката за нейния размер трябва да е конкретна с оглед конкретните нужди на дарителя. Предвид здравословното състояние на ищеца /лежащо болен с тенденция за трайност на състоянието/ като специфична нужда следва да се отчете и необходимостта от придружител или лице, което непосредствено да го подпомага в обслужването, като, съпоставяйки данните от счетоводната експертиза относно паричния измерител за задоволяване на ежедневните нужди /610,73лв./ и получаваната пенсия с добавка /94,19лв./ за ползване на чужда помощ /чл.103 КСО/ – която не е била съобразена от вещото лице /общо 509,19/, съдът е приел, че дарителят има нужда от допълнителна издръжка 101,54лв.; в случая нуждата от такава е трайна към момента на поканата и до приключване на устните състезания. Посочил е, че обемът на дължимата издръжка се определя от необходимостта от средства за дарителя – изпадането му в нужда не означава, че за дареният възниква правно задължение да задоволи всички негови нужди, тъй като той може да се справи със своите собствени доходи за задоволяване на някои насъщни нужди, но да не му достигнат възможностите за други /това е така с оглед характера на договора за дарение, при който целта е да се облагодетелства безвъзмездно надарения, а не да се задължи същият да престира безусловно и цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя/. Поради това, за да е налице отказ за даване на издръжка, е необходимо надареният не да откаже цялостна издръжка, а да откаже издръжка в степен, наложителна за задоволяване на потребностите на дарителя. От друга страна ответникът е предоставял издръжка, която е смятал за достатъчна, посредством осигуряване на подслон на дарителя чрез предоставяне на дарените имоти за безвъзмездно ползване, като е покривал и част от консумативите за жилището. Съдът е намерил, че поведението му не може да бъде квалифицирано като отказ за даване на издръжка, тъй като както преди поканата, така и след нея, е подпомагал финансово ищеца - предоставяйки му за ползване дарените имоти /жилище и гараж/ и заплащайки консумативи чрез майка си според представата си за задоволяване на нуждите му, с което облекчава финансовото му състояние /реш.№.65/30.05.18 по г. д.№.1498/17, ІІІ ГО/. След поканата ползването и плащането на консумативите е продължило, но ответникът е заявил, че няма възможност да заплаща разходи в по-голям размер, тъй като е студент в Англия.

Въззивната инстанция е посочила, че правото на дарителя да отмени дарението на основание чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите уредени в закона основания за отмяна на дарението; такава укоримост ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя без да накърнява своите минимални нужди и въпреки това откаже да я даде. В конкретния случай, анализирайки цялостното поведение на ответника /преди и след поканата/, съдът е приел, че се установява желанието му да подпомага ищеца – негов дядо, и лисата на възможност за това – тъй като е студент в чужбина и не може да реализира доходи, вкл. и за покриване на собствената си издръжка, като извършването на плащането на консумативните разноски на дарителя се извършва не пряко от него, а от майка му, която плащала и данъка за имота поради липсата на средства на сина й. Същевременно при осигуряване на жилище и заплащане на консумативи, оценени на 104,36лв. месечно, ответникът е давал издръжка, която е покривала значителна част от разходите по това перо – като при цялостното им поемане кредиторовият интерес на ищеца би бил изцяло задоволен. Въззивната инстанция е заключила, че невъзможността за заплащане на средства в по-голям размер от реално предоставеното не може да бъде оценена като обществено укоримо поведение, за да се приеме, че за ищеца е възникнало право да иска отмяна на дарението поради недаване на издръжка. При тези обстоятелства предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и извежда следните въпроси: 1.“Налице ли е драстична непризнателност от страна на ответника М. И., когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя без да накърнява своите минимални нужди?“; 2.“Налице ли е драстична непризнателност от страна на ответника, ако се анализира поведението му след сключване на сделката, който е разбрал от исковата молба, че дядо му е в тежко здравословно състояние-получил е инсулт, след като си е дошъл в [населено място] от Великобритания за делото да не поиска да види дядо си, който му е дарил единствения си недвижим имот и по този начин да му окаже поне морална подкрепа?“; 3.“Следва ли да се приеме, че осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителя чрез предоставяне на собствен на подарения имот има форма на издръжка, като се има предвид обстоятелството, че преди сделката, по време на сключването на дарението и след това е имало уговорка между страните ищецът да остане да живее в имота, тъй като не притежава друго жилище?“; 4. „Следва ли да се приеме заплащането на някои консумативи от майката на ответника Г. Т. като издръжка на ответника, като се има предвид обстоятелството, че ищецът е заявил на ответника майка му да не плаща консумативите по жилището, тъй като има пари да си ги плаща?“; 5. „Допуснал ли е съществено процесуално нарушение въззивния съд, като не е обсъдил в цялост показанията на свидетелката К. Н., каквито са оплакванията във въззивната жалба? Довело ли е това нарушение до неизясняване на спора?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на чл.280 ал.1 ГПК не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора въпрос не е общ и абстрактен, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен, фактически, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество. Същевременно, той съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че ответникът има възможност да даде и осигури издръжка; напротив, изрично е посочил, че същият е студент в чужбина, не може да реализира доходи, вкл. за покриване на собствената си издръжка, като заплащането на консумативните разноски за дарения имот не се извършва пряко от него, а от майка му. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно по отношение на него не е на налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Аналогичното важи и за втория изведен въпрос. Той също е конкретен, свързан с фактите и обстоятелствата по делото, като отговорът му би могъл да се даде с акта по същество – решението, след анализ на всички доказателства по делото, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби оп критериите на чл.280 ГПК.

Третият въпрос предпоставя условие, което не е било прието от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че между страните преди и по време на сключване на договора за дарение е имало уговорка ищецът да остане да живее в имота, тъй като не притежава друго жилище /прието е, че по делото е установено постигане на такава след сключването на договора/. Същевременно, във връзка с въпроса следва ли да се приеме, че осигуряването на подслон и нормални жилищни условия на дарителя чрез предоставяне на собствен на подарения имот има форма на издръжка, вече е формирана задължителна практика на ВКС - реш.№.65/30.05.18 по г. д.№1498/17, ІV ГО. Съгласно същото отговорът е утвърдителен, тъй като чрез използването на дарения имот на дарителя се дава възможност да не заплаща средства за наем, за заплащане на консумативи за него, което облекчава финансовото му състояние. Въззивната инстанция не се е отклонила от така създадената практика, а се е позовала на нея и я е съобразила. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Четвъртият и петият въпрос са отново фактически, свързани с обстоятелствата по делото-отговорът им следва да се даде с акта по същество – решението, и са неотносими. Отделно от изложеното по делото е установено, че ответникът като студент в чужбина не е разполагал с достатъчно средства и за собствената си издръжка е разчитал на помощта на майка си; дори да е търсил работа по време на следването си и да е работил в свободното си време /предвид показанията на св.К. Н., че в разговор ищецът е споменал, че когато не ходи на училище работи, за да се издържа/, не са ангажирани никакви доказателства за вида на работата и евентуалния размер на доходите му от нея, респективно същите да са покривали нуждите му - а от събраните такива безспорно се установява, че той самият е бил подпомаган от майка си. Същевременно съдът е приел и, че не е налице хипотеза на отказ за даване на издръжка – напротив, изрично е посочил, че поведението на ответника не може да се квалифицира по този начин с оглед на факта, че както преди поканата, така и след нея, той е подпомагал финансово ищеца, предоставяйки му за ползване дарените имоти и заплащайки консумативи за тях. Предвид изложеното въпросите не удовлетворяват изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за годно общо основание и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължан направените пред ВКС разноски в размер на 2500лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.11/13.01.20 по г. д.№.353/19 на АС В. Т.

ОСЪЖДА А. И. Б. да плати на М. И. И. 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: