Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД срещу решение № 589 от 26.05.2020 г. по в. гр. дело № 428 / 2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5728 от 13.12.2019 г. по гр. дело № 11417 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че И. П. Ф. не дължи на „Енерго – П. П“ АД сумата 6 360,50лв., служебно начислена/след прочит на скрит регистър/ електроенергия,, по посочен абонатен и клиенски номер на ищцата, за периода 03.07.2017г.-02.07.2018 г.

Въззивният съд е приел, че на основание договорно правоотношение ищцата е потребител на ел. енергия за битови нужди, лицензиран доставчик на която е ответното дружество и се касае за начислена от ответника корекция на сметка за минал период. Тъй като необходимите правила /ПИККЕ, обн. ДВ бр.98/2013г/, предвидени в чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ според въззивния съд са единствената меродавна уредба на обществените отношения по преизчисление на ел. енергия от операторите. Приетите през 2013г от реулатора на основание чл. 83, ал.2 ЗЕ правила са били отметени с решение на ВАС /обн.ДВ бл.15/2017г/ в частта регламентираща реда за извършване на проверките и установяване /чл.43,44,47/,поради това правилата за случаите на преизчисление/чл. 48-51/ в ПИККЕ не могат да се приложат като основание за правото на доставчика да коригира сметките на потребителите за исковия период, Меродавни за преизчисляване на ел. енергия са само тези правила, които са намерили израз по установения в чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ ред, а такива към датата 02.07.2018 г липсват. Така корекцията не обвързва потребителя и изчислената чрез корекция сума не се дължи.

Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение на материалния закон, неправилно е поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В изложение се сочат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по два въпроса:

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД?

След отмяната на чл.1-47 и на чл.52-56 от ПИККЕ с реш. №1500/2017г по адм. д.№2385/2016г на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48-51 ПИККЕ включително?

Касаторът твърди, че първият въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС, а вторият въпрос е разрешил в противоречие с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. и реш. № 124/2019г по гр. д №2991/2018г на IІІ ГО на ВКС, двете на на IІІ ГО на ВКС. Евентуално се поддържа основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по същите въпроси, тъй като е нарушен принципа за законност, неточно е тълкуван и чл. 50 ПИККЕ.

Ответницата по жалбата е депозирала отговор Изтъква, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението Въззивният съд е приел, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 48, 49, 50 от ПИККЕ относно измерването на потребяваната ел. енергия.Не е изпълненено изискването на чл. 280, ал.1 ГПК за правен въпрос.

Върховен касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран правен въпрос, който касае приложимия към обстоятелствата по делото закон в решаваща за изхода на делото насока.Отговорът на този въпрос включва и съображенията, мотивирали поставянето на втория въпрос Уточняващ за необходимата конкретност при втория въпрос който е по приложимите към обстоятелствата по делото норми на ПИККЕ и правната рамка за регулиране на спорното правоотношение, е изтъкването на постановената от ВАС частична отмяна на подзаконовата уредба /ПИККЕ/. В обощение, поставен е въпрос за правната възможност дружеството доставчик да установи реално доставената ел. енергия на краен потребител за миинало време и да претендира нейното заплащане след отмяната на чл.47 ПИККЕ.

С тази корекция въпросите, свеждащи се до приложимия закон, са произнесени от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока.От решаващо значение при решаването на правния спор е съдът съответно да означи спорното материално право и да основе решението си върху закона.По въпроса при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД, е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК,тъй като въззивният съд, при въведените с формулиране на въпроса обстоятелства е основал решението си не върху закон, а като се е позовал на липсата на действащ закон. Извод на съда е резултатен и от липсата на действащ в цялост подзаконов нормативен акт /ПИККЕ,обн ДВ бр.98от 12.11.2013г, частично отменен от Върховния административен съд с решение№1500/2017г /,предвиден по прилагането на конкретна законова норма

Така въззивното решение е в противоречие с цитираните от касатора две решения на ВКС / решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС, реш. № 124/2019г по гр. д №2991/2018г на IІІ ГО на ВКС /, доколкото в тези решения е приложена позитивно-правна законова уредба при разрешаването на материалноправен спор относно съществуването на парично вземане по съдебен ред, а Варненски окръжен съд се позовава на липсата на позитивно-правна уредба в действащото законодателство, за да реши делото.Поради това следва да се допусне касационно обжалване и по двата въпроса.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 589 от 26.05.2020 г. по в. гр. дело № 428 / 2020 г. на Варненски окръжен съд

Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 127,21 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.