О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 771

гр. София, 10.12.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2574 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ц. Ц. против решение №21/25.02.2020 г., постановено по гр. д.№ 600/2019 г. от състав на АС – Варна.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е прието, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.99, ал.1, вр. Чл. 200, ал.1 и чл.86 ЗЗД са неоснователни и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на Окръжен съд – Варна, като решението е постановено след връщането на делото за ново разглеждане от състав на съда, с решение на ВКС.

При новото разглеждане на спора, съдът е приел, че прентенцията на ищеца е основана на вземането му по договора за цесия от 22.08.2010 г. и черпи основанието си от чл. 79 ЗЗД вр. чл. 99 и сл. ЗЗД. Посочено е, че прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице, т. е. цесията прехвърля вземането от стария на новия кредитор, като цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Ако са настъпили обаче изменения в периода между постигането на...