Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД, гр. Варна срещу решение № 574 от 22.05.2020 г. по гр. дело № 286/2020 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/, гражданско отделение, първи състав.

Ответницата С. Т. Т. е на становище, че касационната жалба е процесуално допустима, а по искането за разглеждането й счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? “; „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51, включително? “. Съображенията за това са следните:

С цитираното по – горе решение, състав на ВОС е потвърдил решение № 5342 от 02.12.2019 г. по гр. дело № 9486/2019 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, XLVIII състав, с което е уважен предявеният от С. Т. Т. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 6639.14 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/04.06.2019 г. за периода 26.05.2017 г. – 25.05.2018 г., за обект на потребление – [населено място] 325, за партида с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, като дружеството е осъществило проверка на измервателния уред на 25.05.2018 г. и с оглед извършената проверка е констатирано наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3. Съставът е посочил, че дружеството е одобрило допълнително начисляване на количество ел. енергия за процесния период. Други констатации са, че не е налице неотчитане на преминала захранващия кабел ел. енергия, електромерът не е включен в системата за дистанционно отчитане, прочетените показания в регистъра 1.8.3. не са доказателство, че в този регистър е записано действителното количество доставена и потребена ел. енергия. При тези фактически данни, съдът пространно е разгледал липсата на материално-правна уредба. Съдът е приел, че хипотезите, при които доставчикът на ел. енергия може да извърши корекция в сметката на потребителя са изчерпателно изброени и в настоящия случай не е налице нито една от тях, включително хипотезите на 49 и чл. 50 ПИКЕ. Приел е още, че няма доказателства, че при първоначалното монтиране на СТИ е бил отчетен регистър 1.8.3. и той е сочил показания „нула“.

С двата си въпроса, страната обосновава предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са релевантни. Първият има правно значение за селектиране на касационната жалба, с оглед непроизнасянето на въззивния съд по доводите на въззивника, че дори чл. 50 ПИКЕ да е неприложим, преценка за законосъобразност на извършената корекция трябва да се извърши по реда на чл. 183 ЗЗД. Жалбоподателят е обосновал и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е аргументирал противоречие в процедирането на състава с решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС, ІІ т. о. относно процесуалното задължение да се обсъдят доводите, твърденията и възраженията на страните. В практиката на ВКС, включително цитираното решение е утвърдено разбирането, че за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, което в случая не е изпълнено, тъй като не са обсъдени посочените доводи на дружеството, развити във въззивната жалба. Вторият въпрос е също така релевантен, с оглед отразеното в мотивите виждане, че липсва материално-правна уредба, предвид отмяната на съответната уредба в ПИКЕ /частична отмяна от чл. 1 - 47/ с изключение на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕ, последните от които са третирани като нереализирани спрямо процесния случай фактически състави. Окръжният съд не е съобразил разрешенията в практиката на ВКС – решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г. о. В тази практика, ВКС е мотивирал изрично в аналогични хипотези, че дори и да е налице непълнота в относимите към правоотношението за доставка и потребление на ел. енергия разпоредби, приложение намира общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената електрическа енергия. Прието е още, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена, съответно се дължи разликата.

Основанието, поддържано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Всяко едно от допълнителните основания е самостоятелен фактически състав, поради което е недопустимо едно и също общо основание /правен въпрос/ да се въвежда кумулативно спрямо тях. Вторият въпрос, квалифициран от страната като материалноправен е обоснован с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, същият въпрос не може да послужи като общо основание и за аргументиране на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както поради вече изложените съображения за недопустимост на въвеждането на един и същи въпрос към два различни състава на чл. 280, ал. 1 ГПК, така още и поради липсата на мотивирани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете хипотези на разпоредбата.

С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по посочените по – горе правни въпроси по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 574 от 22.05.2020 г. по гр. дело № 286/2020 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.

УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 132.78 лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.

Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: