Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 97 от 13. 03. 2020 г. по в. т. д. № 5/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 439 от 5. 11. 2019 г. по т. д. № 68/2019 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р Х. С“ ЕООД – [населено място] сумата 104 014 лв., представляваща сбор от сумите за доплащане на извършени медицински дейности, както следва: за месец януари 2016 г. – 14 933 лв. и за месец март 2016 г. – 89 081 лв., дължими по договор за извършена болнична помощ по клинични пътеки от 24. 02. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14. 03. 2019 г. до изплащането й, както и сумата 3 297, 70 лв. мораторна лихва върху главницата от 14 933 лв. за периода от 1. 01. 2017 г. до 6. 03. 2019 г. и сумата 10 640, 23 лв. мораторна лихва върху главницата 89 081 лв. за периода от 1. 01. 2017 г. до 6. 03. 2018 г.

С молба вх. № 9173 от 23. 11. 2020 г. ответникът по касационната жалба и ищец по исковете „Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р Х. С“ ЕООД – [населено място] чрез пълномощника си адвокат Динева е заявил, че на 4. 11. 2020 г. между страните по делото е постигнато споразумение, поради което прави отказ от предявените искове и моли производството по делото да бъде прекратено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното:

Въззивното решение е обжалвано само частично, а именно в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на главния и акцесорния искове и в частта за осъждане на НЗОК да заплати разноски.

В частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 14 933 лв. за разликата над 3 297, 70 лв. до 4 438, 79 лв. и за периода от 1. 03. 2016 г. до 1. 01. 2017 г. и върху главницата от 89 081 лв. за разликата над 10 640, 23 лв. до 16 702, 69 лв. за периода от 1. 05. 2016 г. до 1. 01. 2017 г. решението е влязло в сила като необжалвано /чл. 296, т. 2 ГПК/. Поради липсата на висящо производство в последната посочена част предвид влизането в сила съдебното решение е изключено ищецът да направи отказ от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В частта по отношение на висящия процес по исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД направеният отказ от исковете от страна на надлежно упълномощения за това процесуално действие представител на ищеца – адвокат Динева на основание чл. 233 ГПК е допустим и валиден. При служебна справка в търговския регистър се установява, че изричното упълномощаване на адвокат Динева да прави отказ от исковете изхожда от вписания в регистъра представител на ищеца, а именно управителя. За важимостта на отказа от искове не се изисква съгласието на насрещната страна.

С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл. 233 ГПК за обезсилване на постановените по делото решения в частта за уважаване на предявените осъдителни искове, както и в обжалваната част на въззивното решение, с която НЗОК е осъдена да заплати разноски на ищеца, а производството по делото следва да бъде прекратено поради отказ от предявените искове на основание чл. 233 ГПК.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 97 от 13. 03. 2020 г. по в. т. д. № 5/2020 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение № 439 от 5. 11. 2019 г. по т. д. № 68/2019 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р Х. С“ ЕООД – [населено място] сумата 104 014 лв., представляваща сбор от сумите за доплащане на извършени медицински дейности, както следва: за месец януари 2016 г. – 14 933 лв. и за месец март 2016 г. – 89 081 лв., дължими по договор за извършена болнична помощ по клинични пътеки от 24. 02. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14. 03. 2019 г. до изплащането й, както и сумата 3 297, 70 лв. мораторна лихва върху главницата от 14 933 лв. за периода от 1. 01. 2017 г. до 6. 03. 2019 г. и сумата 10 640, 23 лв. мораторна лихва върху главницата 89 081 лв. за периода от 1. 01. 2017 г. до 6. 03. 2018 г., както и въззивното решение по в. т. д. № 5/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Д-р Х. С“ ЕООД – [населено място] разноски за двете инстанции в размер на 10 132, 82 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради отказ от предявените искове на основание чл. 233 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: