О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 763

гр.София, 09.12.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2724/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на държавата Р. Б (РБ), представлявана от министъра на финансите, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3045 от 14.05.2020 г. по гр. д.№ 6277/ 2019 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски районен съд от 11.07.2018 г. по гр. д.№ 38389/ 2016 г. и като краен резултат е отхвърлен предявеният от „Елпарт“ ООД, [населено място] против РБ иск за връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на сумата 5 953,04 лв като получена без основание, а по евентуално предявения иск, квалифициран по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД вр. чл.7 КРБ, държавата е осъдена да заплати на „Елпарт“ ООД 5 953,04 лв – обезщетение за имуществени вреди, търпени от приемане от Народно събрание на РБ на противоконституционен закон (пар.6 т.2 и т.3 ЗДБ за 2014 г.) и неуреждане на възникналите в резултат от прилагането му правни последици със законната лихва от 12.07.2016 г. и разноските по делото.

Касационна жалба срещу въззивното решение първоначално е подал само ответника в осъдителната му част. Ищецът „Елпарт“ ООД е подал насрещна касационна жалба срещу отхвърлителната част на решението.

Касаторът РБ обжалва решението в осъдителната му част и поддържа недопустимостта му като основание за достъп до касационния контрол. В тази връзка повдига процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявен иск...