Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодескс /АПК/, образувано по касационна жалба на Столична РДНСК срещу решение № 20/13.03.09 г., постановено по адм. д.№ 3114/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.

О. И. В. К., представляван от адв. В., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответникът ДНСК-София, чрез процесуалния си представител, юрк. С., в писмена молба поддържа становище за основателност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира, подадената от Столична РДНСК, касационна жалба процесуално допустима по следните съображения:

С обжалваното решение като незаконосъобразна е отменена Заповед № ДК-02-СО-3/18.01.08 г. , с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и правомощията, предоставени му със Заповед № РД-13-182/29.03.07 г. на началника на ДНСК-София, началникът на Столична РДНСК е наредил премахването на незаконен строеж "Санитарен възел в таванско помещение № 14" в жилищната сграда в УПИ І, кв. 543 , м. "центъра" по плана на гр. С., с административен адрес гр. С., ул. "М. Д." № 18, вх. А.

Производството по делото е проведено, след като с разпореждане от 17.06.08 г. като ответник по оспорването е конституирана и в последствие участвала в делото ДНСК-София, от което следва, че касационната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от органа, издал отменения административен акт, се явява подадена в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК.

При служебната проверка, по повод допустимата касационна жалба, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд намира оспореното решение процесуално недопустимо по следните съображения:

Характеристиката на индивидуалните административни актове по чл. 214, т. 1-3 ЗУТ сочи Дирекцията за национален строителен контрол като един от органите, компетентен да издава актове по този закон, наред с широк кръг други административни органи - кметове на райони и кметства, главни архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации.

Дирекцията за национален строителен контрол по дефиниция упражнява контрол по спазването на ЗУТ и актовете по прилагането му при проектирането и строителството и контролира всички строежи на територията на страната и действията на общинската администрация и на участниците в строителния процес.

Съгласно чл. 2 , чл. 7 и чл. 8 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол дирекцията е юридическо лице, структурирано в обща и специализирана администрация, с 28 регионални дирекции за национален строителен контрол с териториален обхват на действие на територията на съответната област. Издаването на актове по ЗУТ е правомощие на началника на ДНСК по чл. 6, т. 2 от Устройствия правилник. Разпоредбата на чл. 222, ал. 1 ЗУТ изрично указва възможността същият да предоставя своите правомощия по т. 1-14 на изрично упълномощени длъжностни лица. С оглед структурата на ДНСК и териториалния обхват на действие на територията на съответната област на регионалните дирекции и законовата предпоставка по чл. 222, ал. 1 ЗУТ за предоставяне на правомощия, разпоредбите на Устройствения правилник се явяват специални по отношение нормата на чл. 215, ал. 4, предл. 2 ЗУТ, приложима по отношение на други административни органи, овластени да издават актове по закона. При наличие на упълномощаване по реда на чл. 222, ал. 1 ЗУТ като страна в производството по съдебно оспорване следва да участва упълномощеният началник на съответната РДНСК, в чиято териториална компетентност, е било издаването на акта.

С оглед изложеното, като постановено в съдебно производство, проведено при ненадлежно конституиране на ответника по оспорването, без призоваване и участие на органа, издал оспорената заповед, обжалваното решение като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на ІІ-ро отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 20/13.03.09 г., постановено по адм. д.№ 3114/08 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Е. К. Г.К.