Производството е по реда чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по касационни жалби на ЕТ „Д. У. – Д. Б.”, гр. С., срещу Решение № 539/18.01.2005 г. по а. д. № 9450/2003 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) и такава на министъра на образованието и науката срещу решение № 3154/11.04.2005 г., постановено по делото, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на 192, ал. 3 от ГПК и е отхвърлено искането му за присъждане на разноски.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното Решение № 539/18.01.2005 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ „Д. У. – Д. Б.”, гр. С., срещу отказ на министъра на образованието и науката, обективиран в писмо № 1220-399/02.10.2003 г., да одобри проекти на учебник и читанка по български език и литература за втори клас, предложени от жалбоподателя.
С Решение № 3154/11.04.2005 г., постановено по делото, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на 192, ал. 3 от ГПК, като е отхвърлено искането на министъра за присъждане на разноски по делото.
ЕТ „Д. У. – Д. Б.”, счита постановеното решение за неправилно. Излага доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли отмяната на съдебния акт, ведно със законните последици. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че установените нарушения на процедурата по Наредба № 5/15.05.2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала (Наредба № 5) не са съществени такива по смисъла на чл. 12, т. 3 от ЗВАС.
Министърът на образованието и науката, също счита Решение № 3154/11.04.2005 г. за неправилно. Касационната жалба на ЕТ „Д. У. – Д. Б.” той преценява като неоснователна.
Заинтересованите страни – „П. С.” АД, гр. С., и „Булвест 2000” ООД, гр. С., не вземат становище по касационните жалби.
Прокурорът счита касационните жалби за неоснователни.
ВАС, петчленен състав за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета от тричленния състав.
Пред министъра, със заявление вх. № 1220-399/30.05.2003 г. на жалбоподателя, е стартирана процедура по оценяване и одобряване на проект на учебник по български език и литература и учебни помагала за втори клас. С. заповед на министъра на образованието и науката (МЗ) № РД 09-467/02.06.2003 г., на основание чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 е определена комисия за провеждане на процедурата за оценяване и одобряване на учебник.
Впоследствие с МЗ № РД 09-558/07.07.2003 г. е изменена МЗ № РД 09-467/02.06.2003 г., като са определени пет комисии за провеждане на процедурата. С протокол № 2/17.06.2003 г., съставен на основание чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 4 от Наредба № 5, комисията по чл. 13 от същата наредба (в първия си състав), е обявила списъка на допуснатите до оценяване проекти на учебници по български език и литература за втори клас, подредени по вносители. С МЗ № РД 09-590/17.07.2003 г. са определени на основание чл. 16, ал. 2 от Наредба № 5 комисиите по оценяване на съдържанието и по оценяване на графичния дизайн на проектите. Според протокол № 3/24.07.2003 г., при направеното от тези комисии оценяване, проектът на жалбоподателя е получил обща оценка "съответства на държавните образователни изисквания" (чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 5), с което е придобил правото да участва в класирането, проведено в два етапа: първи етап - училищно класиране и втори етап - национално класиране. За извършване на училищното класиране, проектите на учебника са били разпространени от техните вносители до училища, поименно изброени в списък, изготвен на магнитен носител - дискета. По делото не са представени доказателства този списък да е бил одобряван от министъра на образованието и науката с нарочна заповед, съобразно изискването на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 5.
За извършването на национално класиране на 27.08.2003 г. е сключен договор № 845/27.08.2003 г. между Министерството на образованието и науката (МОН) и Технически университет, София (ТУ). С договора е уговорено, че националното класиране на учебниците по всеки предмет ще бъде осъществено по методика, посочена от министерството. Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания, тази методика не е представена като доказателство по делото.
По делото е представен заверен препис на протокол от 2.09.2003 г., изготвен от ТУ в изпълнение на поетото договорно задължение, за класирането на проектите за учебник по български език и литература, според който броят на точките за класирането е формиран по метода на претеглените стойности, в съответствие с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 и въз основа на резултатите от 1038 училищни протоколи. Това са протоколите, които комисията по чл. 13 от Наредба № 5 е признала за валидни. Останалите училищни протоколи комисията е приела за невалидни и ги е отстранила.
Разгледани по същество, съобразно чл. 39, ЗВАС, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: К
асаторът ЕТ счита, че тричленният съдебен състав е допуснал нарушение на материалния закон, като не е оценил като съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на изрично одобрен, със заповед на министъра, списък на училищата за училищния етап от оценяването на учебника.
С това той отхвърля съществуването на единен списък, разпространен до определен брой училища като счита, че по този начин не може да се прецени в кои точно училища е направено училищното класиране и дали проектите на учебниците са стигнали до всички посочени учебни заведения.
Доводът е неоснователен, а изводите на съда в това направление са обосновани и законосъобразни. Вярно е, че по делото не е представена нарочна заповед на министъра съобразно чл. 24, ал. 4 от Наредба № 5 за одобряване на списък с училищата в които следва да се извърши оценяване и класиране на учебника. Безспорно е обаче и това, че такъв списък е раздаден върху магнитен носител – дискета. Това е нарушение на изискването за форма на посочения списък, но настоящият съдебен състав споделя като правилен извода на първоинстанционния съд, че то не е съществено, защото не е повлияло на резултата от класирането.
Фактически касаторът е имал възможността да представи своя проект за учебник по български език и литература за втори клас във всички посочени в списъка училища, което той е сторил. Необосновано той отхвърля съществуването на единен списък. Не съществуват данни по делото за друг такъв. В тази връзка дали проектите на учебника на касатора са стигнали до всички посочени в списъка училища (съобразно представения по делото екземпляр върху хартиен носител) е било установимо чрез представяне на приемо-предавателните протоколи за доставката на проектите на учебници в училищата. На стр. 18 от делото е представен „примерен образец”, ведно с „Указание за извършване на училищното класиране, съгласно Наредба № 5 (преди изменението `и, обн. в ДВ бр. 46/2004 г.), за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала” (отправено от министъра на МОН с писмо № 9105-281/18.08.2003 г. ). Видно от т. 2 на указанието е, че „Доставката на учебниците се удостоверява с приемо-предавателен протокол (по образец), подписан от представител на съответното издателство и директора на училището или упълномощено от него лице в три еднакви екземпляра (един за издателството и два за училището)”. Такива приемо-предавателни протоколи касаторът не представи и пред двете съдебни инстанции. Така не може да бъде направено сравнение, чрез което да се отделят спорните от безспорните протоколи по реализирането на училищното класиране. Тричленният състав на ВАС е дал възможност на страните да сторят това със свое определение от 31.05.2004 г. по делото. Това определение е изпълнено от министъра, като са представени извадки от всички участвали училища и протоколите приети за валидни, на базата на които е направено окончателното класиране. Касаторът обаче въпреки, че се е запознал с посочените документи, не представя доказателства с които да ги обори. А това той би могъл да стори, с представяне на намиращите се в него приемо-предавателни протоколи за проектоучебниците, доставени за училищното класиране. От тях може да се установи дали протоколи от училища неучаствали в класирането, класират проектоучебника на касатора въобще и съответно дали училища, в които негови проектоучебници са доставени, са изрично включени в списъка от дискетата, както и оценяване на проектите му по начин и на места, които биха обусловили по-предно класиране.
Неоснователен е и доводът за липса на конкретна методика за прилагане на метода на претеглените стойности по проведената процедура в МОН. Представеното от касатора по делото „Мнение относно процедурата за класиране проектите за учебници и учебно-помощна литература за ІІ клас”- с автор доц. д-р Ф. С. от 10.08.2003 г. е една теоретична разработка, не даваща основание за промяна на направените фактически и правни изводи. Видно от това „мнение” е, че съществуват множество начини за изчисляване на подобни класации. Цитирани са „смятане на борда”, „принципа на Кондорсе” и приложимите за случая „критерий на мнозинството”, „критерий на Кондорсе”, „критерий на монотонността”, „критерий на независимостта”. Авторът на това „мнение” посочва, че „От теорията на груповото вземане на решения е добре известно, че съществуват много и различни методи за обобщаване на резултатите от гласуването. Всяка от съществуващите процедури има предимства и недостатъци, но което е по-важно – различните методи могат да доведат до различни крайни резултати.” След като това е така, то следва да се приеме, че не може да се контролира изборът на министъра за определяне на методиката за изчисляване на резултатите от класирането на проектите за учебници по училищата. Достатъчно е, че в случая е спазено изискването на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 (преди изменението обн. ДВ, бр. 46/2004 г.) предвиждащ, че
националното класиране се извършва от комисията по чл. 13 съгласно метода на претеглените стойности след обобщаване на резултатите от училищното класиране за страната от списъка по чл. 24, ал. 4. от същата. Избрания метод на претеглените стойности съответства на цитираната норма, с което задължението на министъра по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 е изпълнено.
Последното посочено касационно основание е недооценяването от страна на съда на допуснатото нарушение на правилата за преценяване на валидност на училищните протоколи за класиране на представените проектите за учебници. Установено е, че от посочените в списъка училища по чл. 25, ал. 1, т. 1 отм. – ДВ, бр. 46/2004 г.) от Наредбата, реално са оценени 1038 протокола от общо посочени 2568 учебни заведения за представяне на проекти. Причините за това са несъответствие на посочените в списъка училища с реално съществуващи такива, както и отстраняване на оценъчни протоколи поради невалидността им. Условията при които такива протоколи се признават за невалидни са посочени в чл. 26, ал. 1 от Наредба № 5 (преди изменението с ДВ, бр. 46/2004 г.). Така, според посочената норма не
участват в избора на училището проекти на учебници, които не са представени във формата по чл. 25, т. 2 или са представени след срока по чл. 25, т. 3.
Видна е изричната компетентност на оценъчния орган да прецени валидността на протоколите по чл. 26 от Наредба № 5. Наред с тази норма, съобразно указание „Невалидни протоколи” – л. 17 от делото, за невалидни в конкретното класиране са приемани и протоколите, които: „1. не са в списъка, посочен от МОН (доставен на дискети); 2. протоколи, в които не е посочено класирането за определен учебник, а е установено, че той е занесен в училището; 3. протоколи, в които е класиран определен учебник, но е установено, че той не е занесен в училището; 4 протоколи, в които има задрасквания и ново посочване на класиран учебник, но поправката не е удостоверена с подписа на извършителя.” Очертано от последно цитираното е, че са дадени конкретни указания за приемане невалидността на протоколите по класирането на проектите за учебници. Компетентността за това е предвидена в Наредба № 5 а допълнителните указания, изходящи от МОН са в съответствие с чл. 26 от с. наредба.
Оспорването на констатации по отношение на валидността на въпросните протоколи следва да е конкретно и за всеки отделен случай. Касаторът би могъл да докаже твърдението си относно невалидността с представяне на неговия екземпляр от приемо-предавателни протоколи, както се посочи по-горе. На тяхна база би могло да се установи дали проекта за учебника му е доставен в конкретното училище, дали е постъпил в срок и в установената форма по чл. 25, т. 2 от Наредба № 5. С непредставянето на такива доказателства, касаторът фактически не оборва изводите на административния орган по процедурата за избор на учебник. Тежестта на доказване в случая е негова, защото оценъчните комисии, съобразно Наредба № 5 имат правомощието да преценяват училищните протоколи за валидността им. Освен това следва да се има предвид, че протоколите са официални удостоверителни документи, чиято материална доказателствена сила може да бъде оборена в производството по чл. 154 от ГПК. Жалбоподателят своевременно не е оспорил представените по делото протоколи. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ГПК, официалните документи се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените факти. Доказателствената тежест за опровергаването им е на оспорващата страна, като обратното доказване следва бъде пълно и главно. Страната, която оспорва документа следва да проведе пълно доказване на твърдението си, че той е неверен.
В този смисъл, настоящият петчленен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, относно съществуването и значимостта на допуснатите нарушения при оценката на представените проекти на учебници.
Касационната жалба на министъра е срещу съдебен акт, постановен по молба за допълване на решение, в частта за присъждане на разноски, с посочено правно основание чл. 193, ал. 1 и ал. 2, ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС. С обжалваното решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановен изричен диспозитив в решението, с който е оставено без уважение така направеното искане на министъра. За неоснователността му са изложени изрични мотиви в постановеното по делото решение № 539/18.01.2005 г. Прието е, че разноски не следва да се присъждат, тъй като претендираните такива за фотокопия на документи от административната преписка не попадат в приложното поле на чл. 64 ГПК. Административната преписка не е била приложена в цялост към жалбата, поради което е изискана служебно от съда с протоколно определение от 31.05.2004 г. и е комплектована от министъра в хода на процеса в копия, разходите за които се претендират като разноски по делото.
Тричленният състав на ВАС е приел, че направеното искане е с правно основание чл. 192, ал. 2 ГПК, независимо от визираното в молбата такова по чл. 193, ал. 1 ГПК. Настоящата инстанция счита, че искането на министъра правилно е квалифицирано, като такова по чл. 192, ал. 2 ГПК. Редът за поправка на очевидна фактическа грешка е допустим винаги, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая несъответствието се изразява в това, че изрично обоснованият извод в мотивите на решението за отхвърляне на искането за присъждане на разноски, не фигурира в диспозитива. Хипотезата на чл. 193 , ал. 1 от ГПК би била налице, ако съдът въобще не се бе произнесъл по направеното искане.
Правният извод на тричленния състав, че на административния орган не се дължат направените разходи за изготвяне ксероксните преписи на представените по делото доказателства се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 53, чл. 59 и чл. 64 ГПК, дължимите разноски са тези за призоваване на свидетелите, възнагражденията на вещи лица, разноски за извършване на огледи и др. Разходите на страните по събиране на доказателствата и по изготвяне на преписи от тях, които се представят по делото с цел съхраняване на оригиналите, не представляват разноски по смисъла на цитираните разпоредби. В съдебното производство по проверка законосъобразността на акта, по силата на изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗАП, издателят е длъжен да представи цялата административна преписка, комплектована към жалбата, защото същата удостоверява законосъобразността на административната фаза от производството по издаване на обжалвания пред съда административен акт.
Предвид изложеното, касационните жалби се явяват неоснователни. Обжалваните решения като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, поради което и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 539/18.01.2005 г. постановено по а. д. № 9450/2003 г. по описа на Върховния административен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3154/11.04.2005 г. постановено по същото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ Д. Д./п/ Т. В./п/ И. Р.
А.И.