Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 463 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 1270/2011 г. на Административния съд - Бургас. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците - Ж. П. К., П. Д. К. и З. Д. Д. - и тримата от гр. Ц., община Б., област Б., конституирани в качеството им на законни наследници на Д. П. К., починал в хода на производството, не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Д. П. К. е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23468 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 4727,57 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е бил издаден в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като не съдържал фактически основания за издаването му. Никъде в акта не се сочело...