Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Ц. Н. Д. от гр. А., срещу решение № 338/13.03.2008 г., по адм. д. № 1899/2007 г. на Административен съд - гр. В., като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени в обжалваната му част и се постанови решение по същество, с което заповедта на н-ка на РДНСК гр. В. се отмени и в неотменената й част.

Н-кът на РДНСК гр. В., като ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователността й.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Върховният административен съд ІІ ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна.

С обжалваното решение Административен съд - гр. В., в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отхвърлил жалбата на Ц. Н. Д. срещу Заповед № ДК-02-ВН-16/31.08.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. В. в частта й, с която е наредено премахване на тази част от незаконен строеж "жилищна сграда - в частта й след 14 м. дълбочина", която отстои от страничните регулационни линии на УПИ ІІІ-2579 към УПИ ІІ-2579 и УПИ ІV-2580 на разстояние по-малко от 3.90 м. За да постоанови решението си съдът приел, че в посочената част на заповедта при издаването й, са спазени административнопроизводствените правила, че същата не противоречи на материалноправни норми, тъй като се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване.

Решението е неправилно. По делото е представена визата за проектиране, намираща се на л. 52, в която е конкретизирано местоположението на петното за застрояване на жилищната сграда с отстояния от дъното на УПИот към лицето м и към страничните регулационни граници, като не е посочено каква да бъде дълбочината на същото петно. От заключението на вещото лице се установява, че, с оглед визата за проектиране, предвидените отстояния откъм улицата и от страничните регулационни граници на изградената сграда са такива, каквито са предвидени в нея, но не е установено изградената сграда отговаря ли на предвиденото застроително петно с визата за проектиране относно дълбочината й, включително и отстоянието до регулационната линия към дъното на имота, предвидено с нея. С оглед на това съдът не е изяснил съществени за правилното решаване на спора обстоятелства. Така не е изяснил дали извършвания строеж с по-голяма дълбочина от 14 м. е в съответствие на издадената виза или не, както и инвестиционният проект и разрешението за строеж отговарят ли на визата за проектиране, които биха могли да се изяснят с поставяне на допълнителна задача на вещото лице, както и ако е налице такова отклонение, същото съществено ли е с оглед разпоредбата на чл. 29, т. 1 ЗУТ. Изясняването на тези обстоятелства са от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като с визата за проектиране може да се допусне строителство, различно или не на предвиденото с плана за застрояване, без да се изменя самия план, или с нея същият може да се измени или допълни. С предвиждане на изменение или допълване на плана, тя става част от него и с оглед на това, ако процесният строеж отговаря изцяло на визата за проектиране, то той няма да бъде в несъответствие с предвижданията на действуващия план. Освен това следва да се има предвид и това, че при влезли в сила строителни книжа - виза за проектиране, проекти и разрешение за строеж, последните като стабилни административни актове, не биха могли да се проверяват за законосъобразност на посоченото в заповедта основание извън сроковете, посочени в чл. 156 ЗУТ, поради което невземавено им предвид при разглеждане на въпроса дали даден строеж, извършен при наличие на всички строителни книжа и отговарящ на тях, е незаконен, би довело до несъотвествието му с материалноправни норми. Приетото становище за незаконен строеж в мотивите към решението, постановено по адм. д. № 448/2006 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила по адм. д. № 9136/2006 г. на Върховния административен съд, състав на второ отделение, не е задължително за настоящето производство, тъй като предмет на оспорване по двете дела са различни заповеди, с различно правно основание, като по настоящето производство, предмет на разглеждане е заповед за премахване на незаконен строеж, в което следва да се установи налице ли е действително такъв строеж или не. С оглед изложеното налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се изяаснят посочените по-горе обстоятелства и след това се постанови решение дали оспорената заповед е законосъобразна или не.

Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 338/13.03.2008 г., по адм. д. № 1899/2007 г. на Административен съд - гр. В., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Ц. Н. Д. от гр. А. срещу Заповед № ДК-02-ВН-16/31.08.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. В. в частта й, с която е наредено премахване на тази част от незаконен строеж "жилищна сграда - в частта й след 14 м. дълбочина", която отстои от страничните регулационни линии на УПИ ІІІ-2579 към УПУ ІІ-2579 и УПИ ІV-2580 на разстояние по-малко от 3.90 м.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Д. Р. С.Н.