Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Л. Б. Н., живущ в гр. Д. срещу решение № 67 от 10.04.2013 г. по адм. д. № 98/2013 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу

заповед №156/2012 от 23.02.2012г., издадена от началника на РУП при ОД на МВР-Добрич, с която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно до заплащане на дължимата глоба .

Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че заповедта за налагане на мярката не е мотивирана, не е посочил коя от наложените му глоби следва да заплати за да отпадне основанието за налагане на мярката, жалбоподателят не е бил наясно за какво нарушение е наложена мярката. Счита, че съдът не е установил основанието за налагане на мярката - актът за установяване на административно нарушение №156/23.02.2012 г. или наказателно постановление №1440/2010 г. Ответната страна не е взела становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Член 171, т.1, б. “д” от ЗДвП разпорежда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл 157, ал. 8 - до заплащане на дължимата глоба, а чл. 157, ал. 8 предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.

Оспорената пред съда заповед е издадена въз основа на съставен акт №156/23.02.2012г., с който е констатирано, че на 23.02.2012 г., в гр. Д., при движението си по бул.Добруджа, в посока бул.25-ти...