Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на “Център за транспортна кибернетика”ООД гр. С. против заповед № РД-08-216/08.05.2006 г. на министъра на транспорта. В нея се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяната му.

Ответникът – министърът на транспорта, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е недопустима, а при преценка за допустимостта й счита, че е неоснователна и моли да се отхвърли.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

С обжалваната заповед № РД-08-216/08.05.2006 г., министърът на транспорта, на основание чл. 25, ал. 2 и 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 11 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта е определил реда и условията за откриване, работа, отчитане и контрол на Бюрата за обслужване на превозвачи (БОП), както и реда и изискванията за заявяването, получаването и отчитането на еднократните чуждестранни разрешителни от българските превозвачи, извършващи международни автомобилни превози на товари.

Жалбоподателят твърди, че с оспорената заповед се изменят неправомерно условията на търговския договор, сключен между страните през 1995 г. и действащ до момента. В тази връзка излага доводи, че по силата на договора от 15.02.1995 г. за разработване, внедряване и експлоатация на “Система за резервации на разрешителни за международни товарни автомобилни превози” (Резервационна система) програмният продукт остава собственост на дружеството. Експлоатацията на Резервационната система се осъществява от жалбоподателя самостоятелно или на договорна основа чрез създаването на девет бюра за обслужване на лицензираните превозвачи. Според жалбоподателя, чрез оспорената заповед, в нарушение на договорните клаузи, на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация” се дава правото да създава самостоятелно БОП и се разпорежда с програмния продукт, който е собственост на дружеството, без негово участие. При тези доводи се иска отмяна на обжалваната заповед.

С. З. за автомобилните превози са уредени условията и реда за осъществяване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАвтП министърът на транспорта ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Р България. Правомощията си по ал. 1 осъществява чрез ИА”АА” – чл. 2, ал. 2 от закона. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е предвидено, че международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз и разрешително

. Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Р. Б. е страна. Контролът по използването на лиценза и разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта. На основание законовата делегация, с Наредба № 11/31.10.2002 г. са регламентирани изискванията за осъществяване на международен превоз на пътници и товари. В чл. 20 от Наредбата е нормиран редът за получаване на еднократни разрешителни за международни превози и товари на българските превозвачи. Съгласно цитираната разпоредба, заявяването на еднократни разрешителни се извършва от превозвачите или упълномощени от тях лица за всеки конкретен превоз в БОП.

Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, жалбата на “Център за транспортна кибернетика”ООД против заповед № РД-08-216/08.05.2006 г. на министъра на транспорта се явява процесуално допустима.

Оспорената заповед по своята правна същност е общ административен акт – издадена е от компетентен административен орган, при упражняване на предоставената му със закон дискреционна власт и е насочена към неопределен, но определяем кръг правни субекти. С нея се визират общите правила за създаване и функциониране на БОП. Доколкото със заповедта се вменява в задължение на действащите бюра да приведат дейността си в съотвествие с променените изисквания, за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването й. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Компетентността на министъра да уреди правилата за осъществяване на международни автомобилни превози от българските превозвачи е законово установена. С обжалваната заповед, в изпълнение на предоставените му законови правомощия министърът на транспорта е регламентирал реда за получаване на еднократните чуждестранни разрешителни от българските превозвачи, извършващи международен превоз на товари, както и реда за създаване и функциониране на БОП. БОП са визирани в нормативната уредба като структурни звена, на които са възложени определени функции във връзка с процедурата по издаване на еднократни разрешителни на лицата, осъществяващи международни превози на товари. При положение, че в приложимия закон не се съдържат условия за тяхното създаване и прекратяване, по аргумент от чл. 25, ал. 2 и 4 от ЗАвтП определянето на реда и изискванията за възникването и работата им е в прерогативите на министъра на транспорта. Дали и доколко с процесния акт се нарушават поети облигационни задължения от административния орган е въпрос, който е извън сферата на административното правосъдие. Ето защо, релевираните оплаквания в жалбата, които по съществото си съставляват доводи за неизпълнение на договорни задължения, не са относими към законосъобразността на обжалваната заповед. Споровете във връзка с точното изпълнение на клаузите на контракта между страните не могат да бъдат предмет на разглеждане в рамките на съдебно административното производство, а следва да се решат по реда и правилата на общия исков процес. П. административен акт, издаден от органа при условията на оперативна самостоятелност, контролът на съда за законосъобразност се разпростира само до преценка дали е в установените законови рамки на правомощията му и съобразен ли е с целите, за които са предоставени същите.

По изложените съображения, обжалваната заповед е законосъобразна, не са налице основания за отмяната й, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на “Център за транспортна кибернетика”ООД гр. С. против заповед № РД-08-216/08.05.2006 г. на министъра на транспорта.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ В. Г. Ю.К.