Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение №423/25.03.2008г. постановено от Варненски административен съд по адм. д.№918/07г. С решението е отменен ревизионен акт/РА/ №0300006/26.03.2007г. издаден от ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №297/22.05.07г. на директор на дирекция "ОУИ"-Варна в частта му, в която е отказано признаване на право на данъчен кредит за данъчни периоди -м.04.2003г., м.01.2004г. и м.08.2004г. общо в размер на 34050лв. и са начислени лихви върху тази сума общо в размер на 13 649,88лв., и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта, в която му е определен допълнително ДДС за внасяне за м. юни и м. ноември 2004г. общо в размер на 2 637,11лв. и лихви върху тази сума общо в размер на 817,17 лв. С решението, директорът на дирекция "ОУИ"- Варна е осъден да заплати на "Т"ЕООД разноски по компенсация в размер на 59,47лв.

Касационната жалба на "Т"ЕООД е срещу отхвърлителната част на решението. Касаторът твърди неправилност на решението в тази част, като релевираното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в същата част. Претендира и разноски.

Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"-Варна е насочена срещу отменителната част на съдебното решение. Касаторът твърди неправилност на решението в тази част, като релевираните пороци са - допуснати съществени процесуални нарушения от съда, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия състав след като прецени жалбите като допустими, приема, че те са и основателни по следните съображения:

За да отмени отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ж"ЕООД, "Ю. Г."ЕООД...