Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. с чл. 258 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм. , ДВ, бр . 17/24.02.2006 г.).

Образувано е по жалба на К. Г. Ф. от гр. С. против Решение № 5395/19.05.2006 г. по адм. д. № 102/2006 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му за прогласяване нищожността на Заповед № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи.

По подробно развити оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на атакуваното решение - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. 1 и 3 от ГПК, вр. с чл. 11 от ЗВАС, се моли същото да бъде отменено и делото се реши по същество с обявяване на административния акт за нищожен като издаден при липса на възприетото от органа основание за произнасяне.

Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез упълномощения си процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

След като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира следното:

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на К. Г. Ф. за обявяване нищожността на заповед № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 6 от ЗМВР (отм., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г.), вр. с чл. 251, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм., ДВ, бр. 47/9.06.2006 г.), касаторът е освободен от служба в МВР, поради причини, които го правят негоден да изпълнява служебните си задължения.

Цитираният административен акт е бил предмет на съдебен контрол в производството по адм. д. № С-65/2003 г....