Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 във вр. с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. С. от гр. С. против решение № 5213 от 16.05.2006 г. по адм. дело № 1279 / 2006 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу заповед № К-109 от 12.01.2006 г. на министъра на вътрешните работи за освобождаване от служба на държавен служител - гражданско лице в МВР - на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР.

Посочените касационни основания за отмяна се свеждат до нарушения при прилагането на материалноправната норма на чл. 253, ал. 1, т. 9 от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи и на процесуалноправната норма на чл. 259 от отменения Правилник за прилагане на закона.

О. М. на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално е допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Б. И. С. от гр. С. против заповед № К-109 от 12.01.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е бил освободен от служба на държавен служител с придобит ІІІ старши ранг - началник на сектор при Дирекция “Инспекторат” - МВР - на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на атакуваната заповед при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Законо - съобразно...