Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Миграция" към Министерството на вътрешните работи срещу решение №10 от 1.03.2010 г. по адм. д. № 7362/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената от него заповед рег. № ЗДМ -740 от 15.09.2009 г. за отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б. на М. У. М., гражданин на Ливан, роден на 07.10.1927 г., на основание чл. 40, ал.1, т. 6 от Закона за чужденците в Р. Б..

Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, че административният орган не се е съобразил с изискването на пар. 2 от чл. 9 на Директива 2003/109/ ЕО и е следвало да приложи тази по - благоприятна разпоредба за лицето.

Ответният административен орган не е взел становище.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени обжалваният акт съдът е приел, че е немотивиран, поради неизпълнение на задълженията на административния орган да изложи и оцени всички относими обстоятелства в нарушение на чл. 54 от ППЗЧРБ, което е достатъчно основание за отменянето му. Изложени са мотиви, че при преценката на конкретния случай следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 9 от Директива 2003/109/ ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, приложима за България, считано от 01.01.2007 г. Решението е правилно като резултат.

Безспорни са фактическите обстоятелства, мотивирали издаването на оспорената заповед, че чужденецът не е пребивавал на територията на Р. Б. или друга държава -членка на Европейския съюз за период от 12 последователни месеца / 20.09.2005 г. - 28.09.2006 г./.

Установено,...