Производството е по реда на чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм. , приложим на основание параграф 5, ал.4 ПЗР на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, подадена от юрисконсулт К. Желева против решение № 1300/17.11.2006 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), АО, първи състав, постановено по адм. д. №2077 по описа за 2004 г. на този съд, с което е отменен ДРА № 800/25.08.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Ш., потвърден с решение № 1084/05.11.2004 г. на РДД - гр. В. в частта, в която на ЕТ "ПЕТЪР И РОСИ - 90 - ПЕТЪР ТОНЕВ" - гр. Ш. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 600,05 лв. за данъчен период м.06.2000 г. и е начислена законна лихва в размер на 2 009,98 лв. към 25.08.2004 г., по фактура № 226/26.06.2000 г., издадена от "Царевец" ЕООД и в полза на едноличния търговец са присъдени разноски в размер на 310 лева. В жалбата се посочва касационно основание, регламентирано в чл.209, т.3, предложение първо АПК, съставляващо неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, не е изяснил фактическата обстановка в резултат на което е допуснато нарушение на чл. 64, т.2 във вр. с чл.55, ал.6 ЗДДС отм. . Процесуалният представител на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП счита, че окръжният съд е дал неправилно вяра на заключението по съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), въпреки че вещото лице не е открило доставчика, не се е запознало с неговото счетоводство на декларирания данъчен адрес, а е изготвило заключението само въз основа на представените...