Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:Т. К. Р. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяИ. Р. по адм. дело № 3597/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. от гр. София, против Решение № 7330/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 4379/2020 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от нея срещу О. М. иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за присъждане на сумата в размер на 3180 лева, представляваща обезщетение за ищцата за времето, през което е останала без работа за периода от 28.04.2015 г. до 28. 10. 2015 г., или по 530 лева месечно, ведно с предявените искове за присъждане на мораторна лихва за периода от 31.05.2017 г., до 27.05.2020 г. в размер на 966 лева и законната лихва върху главницата от 3180 лева, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответникът - О. М. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжаллваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Д. Н. срещу О. М. иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за присъждане на сумата в размер на 3180 лева, представляваща обезщетение за ищцата за времето, през което е останала без работа за периода от 28.04.2015 г. до 28. 10. 2015 г., или по 530 лева месечно, ведно с предявените искове за присъждане на мораторна лихва за периода от 31.05.2017 г., до 27.05.2020 г. в размер на 966 лева и законната лихва върху главницата от 3180 лева, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че при възстановяването на ищцата на заеманата от нея длъжност със Заповед № РД - 09 -216/12.06.2017 г. на кмета на О. М. й е определена индивидуална месечна заплата в размер на 1220 лева. Тази заповед е връчена на ищцата на 12.06.2017 г. и не е оспорена от нея. Съдът е приел, че въпросът за размера на индивидуалната основна месечна заплата, елемент от задължителното съдържание на акта за назначаване на държавния служител /чл. 11, ал. 2 ЗДСл/, така, както е разрешен с посочения административен акт, не подлежи на преразглеждане в това производство. Заеманата от ищцата длъжност Секретар на община с население до 50 000 души, съобразно действащата към датата на възстановяването на длъжността нормативна уредба, попада в ръководно ниво 6А по Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/, ред. Д.В. бр.44/02.06.2017 г. и четвърта степен, като минималният размер на основната месечна заплата за това ръководно ниво е 750 лева, а максималният размер - 2400 лева. На ищцата е определена индивидуална месечна основна заплата в размер на 1220 лева, което е над нормативно установения минимум за съответното ниво и степен. Увеличение на заплатата е предвидено като правна възможност, а не представлява задължение за органа по назначаването. Решението е правилно.

Административен съд София - град е постановил решението след изясняване на фактите от значение за правния спор и в съответствие с приложимата правна уредба, като е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното правоотношение. Нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл не съдържа указания относно размера на обезщетението, което служителят има право да иска, когато прекратяването на служебното му правоотношение бъде признато за незаконно. Размерът се определя съобразно чл. 104, ал. 1 ЗДСл в редакцията й, действаща към възникване на правото на обезщетението за държавния служител - когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда. Разпоредбата гласи, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 ЗДСл органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Според ал. 3 на същата разпоредба минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно ал. 6 на чл. 67 ЗДСл определянето и увеличаването на индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител се извършва по реда на наредбата по ал. 3, а именно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от наредбата, основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон. Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/ - ал. 3 на същата разпоредба като всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва шест степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. Верни са изводите на решаващия съд, че в случая заплатата е определена съобразно Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, при съобразяване на длъжностното ниво, наименованието на длъжността, образователната степен, ранга и професионалния опит. Тъй като правоотношението на ищцата е прекратено през месец април 2015 г., а е възстановена на длъжност през месец юни 2017 г. , то в случая липсва оценка на изпълнението за предходния период, въз основа на която да бъде увеличен размера на заплатата. Освен това Д. Н. не е оспорила заповед № РД - 09 -216/12.06.2017 г. на кмета на О. М. с която й е определена индивидуална месечна заплата в размер на 1220 лева.

По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника - О. М. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в пълен размер, въпреки възражението за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7330/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 4379/2020 г., по описа на Административен съд София - град,

ОСЪЖДА Д. Н. от гр. София, [жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на О. М. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ И. Р. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Таня Куцарова

/п/ Румяна Лилова