Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на РДД - гр. С., (сега с променено наименование - директор на дирекция "ОУИ" - гр. С.) против решението от 29.04.05 г. на Софийски градски съд (СГС), АК, трети "В" състав, постановено по адм. д. № 1979 по описа за 2004 г. на този съд, в частта отменяща ДРА № 296/22.08.03 г. на ДП "Възраждане" при ТДД - гр. С., потвърден с решение № 811/03.05.04 г. на РДД - гр. С., в частта на акта в която на ЕТ "С. Г. - гр. С. не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ПАНЕВ - 98" ЕООД, ЕТ "БУЛМАКС", ЕТ "ХАМИ - И. К. , ЕТ "ПЛУТОН - 3 - М. Ц. , ЕТ "Л. Л. - ФЕРМЕР", [Фирма 1], ведно със съответните лихви и на дружеството е признато правото на данъчен кредит общо в размер на 18 284,33 лв., както и в частта касателно присъдените в полза на ЕТ "С. Г. - гр. С. разноски в размер на 1 186,72 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.209, т.3, предложения първо и второ АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че в нарушение на чл.157, ал.3 ГПК, чл.64, ал.1, т.2 във вр. с чл.55, ал.6 ЗДДС отм. , чл.81 ДПК отм. първоинстанционният съд приел, че са изпълнени изискванията на закона, свързани с начисляването на ДДС. Градският съд трябвало да обсъди заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ) - къде точно е проверено счетоводството на доставчиците и какви документи са изследвани. Експертът не направил категоричния извод, че доставчиците са водили редовно счетоводствата си по смисъла на чл.81 ДПК отм. . Събраните от данъчният орган доказателства, резултатите от които са отразени в протоколите за извършване на насрещни проверки също не доказвали начисляването на данъка, респективно не са опровергани констатациите от ДРА по смисъла на чл.108 ДПК отм. .

Ответникът по жалбата - ЕТ "С. Г. - гр. С. я е оспорил чрез пълномощника си адв. А. Г. чрез съображения, конкретизирани в писмени бележки, а именно: Ревизиращият орган сам е установил начисляването на данъка от доставчикът "ПАНЕВ - 98" ЕООД но не е доказал ползването на данъчно предимство/облага и техния размер. За останалите доставчици също е установено включването на фактурите в дневника за продажби (ДПр.), в справките - декларации (СД), доказващи начисляването на ДДС по реда на чл.55, ал.6 ЗДДС отм. .

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е обсъдил доказателствата, преценил е заключението по ССчЕ и е установено начисляването на данъка, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит.

Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебна проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок за това жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следното:

В производството по адм. д. № 1979 по описа за 2004 г. СГС е упражнил контрол върху законосъобразността и обосноваността на ДРА № 296/22.08.03 г. на ДП "Възраждане" при ТДД - гр. С., относно непризнатото на ЕТ "С. Г. - гр. С. право на данъчен кредит общо в размер на 18 284,33 лв. по доставките, за които са издадени фактури от "ПАНЕВ - 98" ЕООД, ЕТ "БУЛМАКС" ( с правоприемник "ГЕОПРЕСТИЖ" ЕООД), ЕТ "ПЛУТОН - 3 - М. Ц. , ЕТ "ХАМИ - И. К. , ЕТ "Л. Л. - ФЕРМЕР", [Фирма 1]. За да отмени данъчно - ревизионния акт в горепосочаната му част СГС е приел за установено следното: Отказано е правото на данъчен кредит общо в размер на 5 627,51 лв. по доставки, извършени от "ПАНЕВ - 98" ЕООД, на основания чл.64, ал.1, т.2 ЗДДС отм. и чл.109, ал.11 във вр. с ал.12, т.1 и т.2 ДПК отм. . Доставчикът е издал фактури № 822/11.07.2000 г., № 841/28.07.2000 г., № 866/15.08.2000 г., № 953/12.10.2000 г., № 948/11.10.2000 г., № 946/09.10.2000 г., № 1041/16.11.2000 г., № 1139/27.12.2000 г., като ревизиращият орган е констатирал, че ДДС е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 ЗДДС отм. в счетоводството на "ПАНЕВ - 98" ЕООД. Градският съд е изложил мотиви за незаконосъобразност на ДРА, защото административният орган не е доказал ползването на данъчно предимство/облага и техния размер от предходните доставчици "А. К." ЕООД, (правоприемник на "Пегамекс" ЕООД), "П&Н" ООД, "Софт инженеринг" ЕООД, (правоприемник на "Комет - 98" ЕООД). ЕТ "БУЛМАКС", (с правоприемник "ГЕОПРЕСТИЖ" ЕООД) е издал фактури № 658/27.09.2000 г., № 718/23.09.2000 г., № 711/15.09.2000 г., № 721/27.09.2000 г., № 725/28.09.2000 г., № 726/28.09.2000 г., № 727/29.09.2000 г., № 728/29.09.2000 г., ЕТ "ПЛУТОН - 3 - М. Ц. е издал фактура № 989/24.10.2000 г., ЕТ "ХАМИ - И. К. е издал фактура № 100/05.12.2000 г., ЕТ "Л. Л. - ФЕРМЕР" е издал фактура № 167/28.04.2002 година. На ЕТ "С. Г. - гр. С. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 11 990,13 лв. на основание чл.64, ал.1, т.2 във вр. с чл.55, ал.6 ЗДДС отм. . По горепосочените доставки са представени от едноличният търговец доказателства, установяващи заведена от доставчиците аналитична счетоводност по ЗДДС отм. и отразяването на данъка, като задължение към бюджета чрез сметки 453. Градският съд е кредитирал заключението по ССчЕ, като неоспорено и установяващо че за отразяване на извършените от ЕТ "БУЛМАКС", ЕТ "ХАМИ - И. К. доставки и начисления ДДС, като задължение към бюджета са дебитирани сметки 602, 4532, 411, 501. Декларирания ДДС е внесен, като приход в бюджета от доставчиците. За доставката от ЕТ "Л. Л. - ФЕРМЕР" фактурата е вписана в ДПр., в аналитичния регистър по кредита на сметка 4532 и е включена в СД. С облагаемата стойност са дебитирани сметки 501, кредитирана е сметка 702, а с начисления ДДС от 833,33 лв. е кредитирана сметка 4532. Аналогични факти са установени от вещото лице, подкрепени със съответните доказателства относно ЕТ "ПЛУТОН - 3 - М. Ц. , като стойността по фактура № 989/24.10.2000 г. е вписана в ДПр., отразена е като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532, начислен е ДДС за продажби и фактурата е включена в СД с резултат - ДДС за внасяне от 2 962,52 лв., в процедура по приспадане. Градският съд е направил извод, че съдържащите се в ДРА №296/22.08.03 г. фактически констатации относно издадените данъчни фактури от горепосочените доставчици са опровергани. Относно фактура № 271/31.01.03 г., издадена от [Фирма 1] в ДРА са посочени следните правни основания за отказ: чл.64, ал.1, т.2 и т.5, чл.65, ал.4, т.1 и т.2 ЗДДС отм. , а в решение № 811/03.05.2004 г. на РДД са посочени горните основания без това по чл.64, ал.1, т.5 ЗДДС отм. . С ПИНП № 1606/27.05.03 г. на ДП "Възраждане" е констатирано, че ДДС в размер на 669,69 лв. е начислен, като задължение към републиканския бюджет, което прави незаконосъобразно основанието по чл.64, ал.1, т.2 във вр. с чл.55, ал.6 ЗДДС отм. . Освен това в хода на ревизионното производство не са събрани доказателства, установяващи правнорелевантни предпоставки по чл.65, ал.4, т.1 и т.2 ЗДДС отм. . Недоказано е на доставчика да са отправяни искания за представяне на писмени обяснения и доказателства във връзка с предходни доставчици. За това съдът е счел за доказано възникването на правото на данъчен кредит в размер на 666,69 лева.

Решението на СГС в обжалваната му част е правилно и трябва, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК да бъде оставено в сила поради следните съображения:

Спорът между страните е правен и касае наличието на предпоставките по чл.64, ал.1, т.2 във вр. с чл.55, ал.6 ЗДДС отм. за да възникне в полза на ЕТ "С. Г. - гр. С. на правото на данъчен кредит. По отношение на доставките, извършети от "ПАНЕВ - 98" ЕООД самият ревизиращ орган е констатирал надлежното начисляване на данъка, откъдето следва изводът че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тези доставки. Другото основание по чл.109, ал.11 и ал.12 ДПК отм. във вр. с параграф 1, т.13 ДР на цитирания кодекс е неприложимо, тъй като административният орган не е доказал реализирането на данъчно предимство/облага касателно предходните доставчици. В този смисъл градският съд е направил законосъобразния извод, според който данъчно - ревизионния акт акт в тази му част е незаконосъобразен и необоснован. По отношение на доставките, извършени от ЕТ "БУЛМАКС", ЕТ "ПЛУТОН - 3 - М. Ц. , ЕТ "ХАМИ - И. К. , ЕТ "Л. Л. - ФЕРМЕР" спорът се свежда до наличието на доказателства, установяващи начисляването на данъка от доставчиците. Оплакването на касатора за неправилно кредитиране на заключението на вещото лице по ССчЕ е неоснователно. От една страна описаното заключение не е било оспорено, включително чрез поставяне на допълнителни въпроси касателно редовността на воденото от доставчиците счетоводство. В констативно - съобразителната част на заключението е посочено, че вещото лице е анализирало документите в счетоводствата на ЕТ "С. Г. - гр. С., на доставчиците, уточнявайки че документацията му е предоставена от счетоводителя Н. И. Г.. Недопустимо е експертното заключение да се оспорва за пръв път в касационната инстанция, чрез доводи за неговата непълнота или необоснованост. От друга страна нормата на чл.157, ал.3 ГПК не задължава съдът да възприема експертното заключение, а да го обсъди заедно с другите доказателства. Настоящият състав на ВАС, І А отделение намира за законосъобразно кредитирането от първоинстанционният съд на експертното заключение, обсъждайки го в съвкупност с другите писмени доказателства. Касаторът не е уточнил на свой ред кои от представените счетоводни документи са недостоверни и защо, за да се изложат конкретни доводи относно отделните документи. Не е допуснато също така нарушение на чл.188, ал.1, ал.2 ГПК, тъй като градският съд е разгледал в решението си доводите на страните и събраните доказателства по делото.

Решението на СГС в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски, но такива за касационното производство не следва да се присъждат, защото не са направени и доказани в него. За първоинстанционното производство са присъдени разноски в размер на 1 186,72 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 29.04.2005 г. на Софийски градски съд, АК, трети "В" състав, постановено по адм. д. № 1979 по описа за 2004 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. М. М.М.