Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Б. Д. С., М. Д. Б., А. С. С. и М. Б. К. срещу решение № 106 от 25.05.2009 година по адм. д. № 140 / 2009 година на Административен съд Хасково с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици.

О. О. управител на област Х. не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е неправилно и затова следва да бъде отменено на основание чл. 209 т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Банко

Д. С., М. Д. Б., А. С. С. и М. Б. К. срещу мълчаливия отказ на Областен управител на област Х. по заявление с вх. № ДС - 03 - 439 / 05.02.2009 година за отмяна на отчуждаването на имот - част от нива с площ от 1,635 дка с кадастрален № 25040 по плана за земеразделяне на гр. Х. в местността "Каратопрака", цялата с площ от 4,960 дка.

За да направи извода, че мълчаливият отказ е законосъобразен, съдът е приел, че не е налице първото от кумулативно формулираните от законодателя изисквания по чл. 40 ал. 1 от ЗДС, регламентиращи отмяна на отчуждаването по този ред, а именно - принудително отчуждаване на имот - частна собственост за държавни нужди. Прието е, че след като не е налице тази материалноправна предпоставка, останалите доводи на жалбоподателите за непровеждането на мероприятието, за което имотът е отчужден, и възможността за възстановяването му,...