Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП срещу решение № 346/15.07.2011г. на Административен съд – гр. В. Т., постановено по адм. д. № 1085/2010г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041001338/08.10.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т., потвърден в обжалваната му част с решение № 492/03.12.2010 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. Т. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необосновност и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда за доказана реалност на доставката по процесната фактура. По делото не са представени доказателства за осъществен транспорт на стоката от склад на предходния доставчик до склад на прекия доставчик и оттам на ревизираното лице /товарителници и пътни листи/. Съдът не е следвало да кредитира представената едва в съдебното производство стокова разписка, която е оспорена като новосъздадено доказателство. Не следва да се възприема като годно доказателства и международната товарителница, тъй като посочената в нея дата на получаване на стоката не съответства на обясненията на прекия доставчик относно момента на предаване на същата. Неправилно е ценен от съда и РА на доставчика. Не са извършени корекции на начисления от доставчика по издадената от него фактура ДДС, тъй като съгласно чл. 85 от ЗДДС и чл. 203 от Директива 2006/112/ на Съвета на ЕО от 28.11.2006г. данъкът е изискуем и дължим от всяко лице, което го посочи във фактурата. Претендира се отмяна на решението, вкл....