Производството е по реда на
чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл.
121 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по подадената от "ВОДСТРОЙ ПЛОВДИВ"-АД - гр. П. касационна жалба срещу решение № 790/12.07.06г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1166/04г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 352/04.06.04г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. П., потвърден с решение № 798/13.08.04г. на Регионален данъчен директор при РДД-гр. П..
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи отменителни касационни оснсования по чл. 209,т.3 от АПК. Конкретно, според касатора, неправилен е изводът на окръжния съд за това, че не е налице реално осъществена доставка между жалбоподателя и неговия пряк доставчик - ЕТ "МР - И. К.". Реалността на доставката не е била оспорена от данъчния орган. Данъчният кредит е отказан на осн. чл. 65, ал.4,т.4 от ЗДДС в размера по ал. 5, а именно в размера на данъка по доставката между предходния и прекия доставчик, тъй като предходният доставчик не е бил открит на декларирания от него данъчен адрес и не е представил доказателства за начисляването на данъка и за предходни доставчици. Съдът неправилно е преценил представените с жалбата пред Регионалния данъчен директор доказателства, както и двата ДРА, представени в хода на съдебното производство. Неправилно е решението и в частта му, в която е потвърден ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Римекс"-ЕООД. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА и да се присъдят направените разноски.
Ответникът по...