Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба Г. С. Г., от гр. В. чрез неговия пълномощник срещу решение № 715/28.04.2009 г. по адм. д. № 2309/2008 г. на Административен съд гр. В.. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ВН-50/08.08.2008 г. на началника на РДНСК -Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж - едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХI-1909, в кв. Аспарухово, гр. В. през 1957 г. като изградена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

В регулационния план от 1958 г. няма сграда, която да отговаря на описанието на процесната, което означава, че същата не е била предвидена съгласно регулационния план. Такъв, според мотивите на решението, е иизводът на вещото лице, който се споделя от съда. Поради това строежът, подлежащ на премахване, не е бил допустим съгласно градоустройствения план.

Така постановеното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Видно от представеното по делото становище на зам. началника на РДНСК-Варна, имотът, върху който е извършен строежът, е бил държавна собственост. Впоследствие земята е продадена на собствениците на индивиуални жилищни имоти в мястото. Съгласно чл. 252...