Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 86 от 10.03.2020 г. по в. гр. д. № 48/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик е отменено решение № 1228 от 18.09.2019 г. по гр. д. № 4153/2018 г. на Районен съд Пазарджик и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. С. и Н. Д. С. против Г. П. Ф. и Д. И. Ф. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преместят засадените в имота им храсти лавровишня на минималното позволено от закона отстояние от регулационната линия.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците С. Д. С. и Н. Д. С. чрез техния пълномощник адв. Ф. Ф.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствевите правила. Жалбоподателите поддържат, че изводът на въззивния съд за липсата на причинно - следствена връзка между действията на ответниците и повредите по оградата между двата имота, е в противоречие със събраните по делото доказателства. Считат също, че при формиране на този извод въззивният съд се е позовал на заключение на вещо лице, което не е прието и следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото. Не е обсъдил останалите доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, и изобщо не е взел предвид свидетелските показания на допуснатия до разпит свидетел.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които жалбоподателите твърдят да са обусловили изхода на делото и да са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

В отговор на касационната жалба ответниците по касация Г. П. Ф. и Д. И. Ф. изразяват становище, че не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от тях правни въпроси.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Безспорно е по делото, че страните са собственици на съседни поземлени имоти. Ищците С. С. и Н. С. са собственици на поземлен имот с идентификатор. .........., а ответниците - на поземлен имот с идентификатор. ........... по КККР на [населено място]. По границата на двата имота е изградена масивна ограда, изпълнена от тухлена зидария с плътни тухли на варов разтвор и над тях бетонова шапка, покрита с керемиди. Оградата е измазана от двете страни с вароциментна мазилка и гипсова шпакловка, боядисана с латекс от страната на ищците. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила също, че от страната на ищците оградата е облицована в основата с цокъл от цепен камък с височина до 0.50 м, а от страната на ответниците е изпълнена на ниво терен циментова облицовка с височина до 0.20 м. В близост до плътната ограда на отстояние до 0.50 м в имота на ответниците има засадени 9 бр. декоративни храсти от вида лавровишня, разположени по дължина от лицето към дъното. Вещото лице след извършен оглед е дало заключение, че по оградата в участъка на засадените храсти от страна на ищците е налице подкожушване и отделяне от тухлената зидария на положената вароциментова замазка и част от положената гипсова шпакловка на височина 1.50 м. Според вещото лице причината за тези повреди по оградата е влагата, която се абсорбира от тухлите от основата към височината на прилежащия терен поради задържане на вода от кореновата система на засадените храсти, липса на дренаж и изолация върху оградата и под терена в нейната основа. Констатирани са също повреди по оградата в резултат на влага в участъка и извън засадените храсти, локализирани в основата на оградата, които според вещото лице се дължат на пръскане при дъжд, натрупан сняг и подливане от дъждобрана на шапката на оградата.

С оглед разпоредбата на чл. 52 ЗС спорен по делото е бил въпросът дали засадените от ответниците растения представляват дървета или храсти. За изясняване на това обстоятелство са назначени две съдебно - агрономически експертизи. Заключението на първата, изготвено от в. л. Цв. Ц., не е прието от съда. Назначена е повторна експертиза, изпълнена от в. л. Сн. Г., която е дала заключение, че засадените от ответниците 9 бр. лавровишни са от вида „Laurocerasus officindlis”, който представлява широколистен вечнозелен храст, чиято височина може да достигне до 6 м. По литературни данни в България храстът достига до височина 1.5 - 2 м. Растението обича сенчести места, влажна и плодородна почва, и се нуждае от редовно поливане, особено в периоди на засушаване.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че засадените от ответниците растения не попадат в предметния обхват на чл. 52 ЗС и за тях не са приложими визираните в нея и в чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии изисквания за засаждане на нормативно определени минимални разстояния до съседния имот. Поради това засаждането им на разстояния от 0.50 м от границата с имота на ищците не може да се квалифицира като противоправно действие. На следващо място е посочил, че с оглед заключението на съдебно - техническата експертиза, която е констатирала повреди по оградата и в частта й извън засадените храсти; че оградата представлява плътен тухлен зид, който е вкопан в прилежащия терен, без да е направен дренаж; че тухлата има свойството да абсорбира влага, и че между двата терена съществува денивелация, не може да се направи категоричен извод за това дали повредите по оградата са в резултат на задържане на влага от кореновата система на засадените от ответниците храсти, или на естеството на самата ограда и действието на естествени атмосферни явления.

Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси е за това длъжен ли е съдът да прави преценка, с оглед всички обстоятелства, установени по делото, от кой момент създаваните пречки за използване на съседния имот са по - големи от обикновените. Този въпрос не е обуславящ изхода на делото и поради това не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд не е отхвърлил негаторния иск поради това, че ответниците са създали пречки за ползване на съседния имот, но те не надхвърлят обикновените, а защото е приел, че не е доказано по несъмнен начин причинените повреди върху оградата да са в причинна връзка със засаждането и поливането на растенията в имота на ответниците. Въпросът не е и от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е разрешен в съдебната практика по приложението на чл. 50 ЗС, която приема, че преценката кой пречки за ползване на съседния имот са по - големи от обикновените, е винаги конкретна и зависи от установените по всяко дело факти и обстоятелства. Поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос - следва ли искът по чл. 109 ЗС да се счете за неоснователен и недоказан, когато за настъпване на пречки за собственика да ползва собствения си имот, по - големи от обикновените, неоснователните действия на ответника, които са в причинно - следствена връзка с последните, могат да бъдат допълнени от влиянието на други фактори - метеорологични условия, действия на трети лица и пр. Така формулиран, въпросът съдържа твърдението на жалбоподателите, че засаждането на храсти от вида лавровишня на по - малко от 1 м от оградата и тяхното поливане, представляват неоснователни действия, и те създават за тях пречки, по - големи от обикновените за ползване на собствения им имот, което твърдение не кореспондира с приетото от въззивния съд, т. е. въпросът предполага предварителна проверка от касационната инстанция на правилността на изводите на въззивния съд относно тези предпоставки за уважаване на негаторния иск, каквато не може да бъде извършена в тази фаза на касационното производство.

Следващите въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване за това допустимо ли е съдът при постановяване на решението да се позове на обстоятелства, констатирани от съдебна експертиза, която не е била приета по делото, и може ли вещото лице, изготвило неприетата по делото експертиза, да има качеството на свидетел по делото. Тези въпроси също не са обуславящи изхода на делото, поради което и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Наличието на повреди на мазилката и в останалата част на оградата, извън участъка с лавровишни, е констатирано от съдебно - техническата експертиза, изготвена от в. л. Б. Г., което не е оспорено от страните. То е обсъдено от въззивния съд, възприето е от него и е постановено в основата на изводите му, че повредите по оградата не са само в близост до засадените храсти, за да се приеме, че са причинени от тяхното наличие. Обстоятелството, че в мотивите въззивният съд е посочил, че същите констатации се съдържат и в заключението на в. л. Ц., което не е прието по делото, с нищо не влияе на този извод.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателбите С. Д. С. и Н. Д. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представените към него пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който уговореното в този размер адвокатско възнаграждение е заплатено.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на С решение № 86 от 10.03.2020 г. по в. гр. д. № 48/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА С. Д. С. и Н. Д. С. да заплатят на Г. П. Ф. и Д. И. Ф. разноски по делото пред ВКС в размер на 500/ петстотин/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: