О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 844

Гр.София, 08.12.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2543 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Електроразпределение България“АД срещу решение №.1692/7.05.20 по г. д.№.6/20 по описа на ОС Благоевград – с което е потвърдено решение №.249/24.10.19 по г. д.№.797/16 на РС Петрич за осъждане на О. П да плати на Д. А. Б. на основание чл.49 ЗЗД 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 135,60лв. обезщетение за имуществени такива и касаторът е осъден да плати на О. П същите суми по предявения срещу него обратен иск при условие, че общината ги плати на Д.Б..

Ответната страна О. П оспорва жалбата; Д.Б. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на иска за имуществени такива /135,60лв./ е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно имуществените вреди не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение е прието от фактическа страна, че на 8.03.16...