№ 540

София, 04.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2571/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК от адв. Ц. П., като пълномощник на Д. В. А., срещу въззивното решение № 152 от 14.01.2020 г. по в. гр. д. № 1641/2019 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, изр.2 и изр.3 ГПК. Изложените доводи за недопустимост на обжалваното решение са обосновани с липсата на правен интерес от предявяване на исковете.

Ответниците по касация считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 69/23.07.2019 г. по гр. д. № 480/2018 г. на Царевски районен съд, с което са уважени предявените от Е. С. Й. срещу касатора и Т. Д. Й. отрицателни установителни искове с правно основание чл.440, ал.1 ГПК за признаване за установено, че 1/2 ид. ч. от 513/1033 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], върху която е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20188000400818 по описа на ЧСИ Б., рег. № * в КЧСИ, с район...