Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Медигор“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 144 от 14.01.2020 г. по т. д. № 3479/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 169 от 25.01.2019 г. по т. д. № 3280/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-21 състав. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Държавата, действаща чрез публичен изпълнител на ТД на НАП– София, срещу „Медигор“ ЕООД, [населено място] и „Омега 33“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК за обявяване за недействителна по отношение на Държавата извършената с учредителен акт от „Медигор“ ЕООД (с предходна правноорганизационна форма и фирмено наименование „Медимаг – МС“ ООД) непарична вноска в капитала на „Омега 33“ ЕАД с предмет недвижими имоти – офис № 1, офис № 2 и подземен гараж № 1, находящи се в офис сграда с магазини и подземен гараж в УПИ II-735, кв. 110 по плана на [населено място], м. „Манастирски ливади“, заедно с 16, 9441% идеални части от общите части на сградата, както и Ѕ ид. част от поземления имот, в който е построена сградата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Според касатора, в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил представените по делото писмени доказателства, установяващи, че поради пълна обезпеченост на претендираните от НАП вземания изпълнението е било спряно с акт на съда, от което следва съответно, че тези вземания не са изискуеми и следователно извършените от длъжника разпоредителни сделки не могат да увредят държавата и не попадат в хипотезата на чл. 216, ал. 1 ДОПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е аргументирано с твърдението за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 3 ГПК с поддържане на тезата, че същата е приложима само при наличието на изискуеми данъчни задължения, подлежащи на принудително изпълнение и при условие, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението.

Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са свързани с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) – решение № 132 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 4116/2017 г. на I г. о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 474/2008 г. на I г. о.

Освен това, според касатора е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въпросът за тълкуването на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК е „от значение за точното прилагане на закона“.

Ответникът по касация – Държавата, чрез главен публичен изпълнител Р. И. Я.-Г. при ТД на НАП, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания от същата писмен отговор от 06.04.2020 г. са изложени само съображения за неоснователност на заявените от касатора оплаквания.

„Омега 33“ ЕАД, [населено място] – необходим другар на касатора – не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК за прогласяване недействителността на извършената от „Медимаг – МС“ ООД (понастоящем „Медигор“ ЕООД) непаричната вноска на процесните недвижими имоти в капитала на ответника „Омега 33“ ЕАД, въззивният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно: 1. Наличие на публични задължения в тежест на дружеството-ответник, извършило непаричната вноска, които задължения са установени с два ревизионни акта – ревизионен акт № [ЕГН] от 19.03.2012 г., надлежно връчен на длъжника на 26.03.2012 г. и влязъл в сила на 18.03.2015 г. с постановяване на решение № 3028 по адм. д. № 6944/2014 г. на ВАС, издаден въз основа на ревизия, възложена със заповед № 1100139 от 28.03.2011 г., връчена на 05.04.2011 г., и ревизионен акт № [ЕГН] от 16.07.2012 г., надлежно връчен на длъжника на 19.07.2012 г. и влязъл в сила на 21.04.2016 г. с постановяване на решение № 4753 по адм. д. № 7051/2015 г. на ВАС, издаден след ревизия, възложена със заповед № 1100517 от 18.11.2011 г., връчена на 29.11.2011 г.; 2. Непаричната вноска е извършена с протокол от заседание на ОС на съдружниците в „Медимаг – МС“ ООД от 20.11.2015 г. и е вписан по партидата на „Омега 33“ АД в Търговския регистър на 08.12.2015 г., а в Имотния регистър – на 25.12.2015 г., т. е. непаричната вноска е извършена след датите на връчване на заповедите за възлагане на ревизии и след влизане в сила на ревизионните актове; 3. Ревизионните актове, с които са установени публичните задължения, са влезли в сила.

Въззивният съд е счел за неоснователни изложените от въззивника доводи, свързани с наличното му имущество и с възможността държавата да се удовлетвори от същото. В тази насока решаващият състав е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, като е изложил и допълнителни съображения. Посочил е, че при апортиране на недвижимите имоти в новоучреденото дружество би се затруднило удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции в новоучреденото дружество, стойността на които зависи изцяло от имущественото му състояние, което е динамична величина, а и принудителното им изпълнение е по-трудно осъществимо. Освен това е изтъкнал и предвиденото в чл. 133 ЗЗД право на кредитора да насочи изпълнението върху всяко от притежаваните от длъжника имущества.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд „да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са свързани с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка“ произтича от твърдението му, че не са взети предвид доводите и доказателствата за обезпечаване на процесните публични вземания и за спиране на предприетото за тях принудително изпълнение. Задължението на съда, в т. ч. и на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, е да обсъди само онези доказателства, които са относими към предмета на делото, както е посочено впрочем и в самия въпрос. В случая това задължение е изпълнено. Решаващият състав е изложил подробни съображения относно наличието на всяка от изчерпателно предвидените в закона предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК. Поради това, всички други доводи, които не са свързани с тях, (каквито именно са доводите, касаещи обезпечеността на вземанията и спирането на изпълнението) са ирелевантни и не могат да обосноват извод за допуснато процесуално нарушение и съответно противоречие с цитираната практика на ВКС.

Що се отнася до другото поддържано основание за допускане на касационно обжалване „значение за точното прилагане на закона“, същото не следва да бъде обсъждано. От една страна, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е заявено надлежно. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая, касаторът е заявил само част от посоченото основание. Отделно от това, основанието е заявено бланкетно, без да е аргументирано, като същевременно липсва и формулиран конкретен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка за наличието му.

С оглед на горното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 144 от 14.01.2020 г. по т. д. № 3479/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: