Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С. против решение № 460189 от 24.09.2020 г. по гр. д. № 5713/2019 г. на СГС, с което е потвърдено решение №550242 от 30.11.2018 г. по гр. д. №1547/2016г. на Софийски РС, в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск по чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците Д. С. Ц. и П. С. Ц. да прекратят дейността на цеха за производство на мебели и отливане на стъклопакети, намиращ се в собственя им имот, представляващ УПИ. ........., кв.. ..., находящ се в [населено място], Столична община, р. „О. к.“, с идентификатор. ............, както и в частта, в която той е осъден да им плати деловодни разноски.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението тъй като съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е формирал самостоятелни изводи от тях, не са обсъдени доводите във въззивната жалба относно нарушенията на ЗУТ при изграждане на сградата в имота на ответниците, в която се помещават цеховете. Оспорва се извода на съда, че не следва да се обсъжда законосъобразността на удостоверението за търпимост, тъй като то не е оспорено и има обвързваща съда доказателствена сила. Според касатора, съдът е бил длъжен да обсъди удостоверението за търпимост и наличието на предпоставките за издаването му. Направено е оплакване и за това, че съдът е кредитирал съдебно здравната експертиза без да изложи мотиви за годността на експертизата. Изложени са съображения, че местонахождението на фабриката, каквато счита, че е цехът и на комина още при създаването си през 1992 г. са в противоречие със строителните правила и норми и специални правила, установени в Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда от 1992 г.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, ГПК, но явно не е съобразено изменението на този текст, публ. ДВ бр. 86/2017 г., тъй като се твърди противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаване на поставените въпроси и значимост на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са четири въпроса: Първия касае задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Вторият е свързан с нормата на чл. 17, ал.2 ГПК – длъжен ли е гражданския съд да се произнесе по законосъобразността на декларативен административен акт, когато същия се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и което не е имало правото да го обжалва или не подлежи на обжалване. Третия въпрос е длъжен ли е собственик на съседен имот да търпи и да понася ограниченията в неговото право на собственост от извършен строеж без разрешение и в нарушение на строителни и санитарно-хигиенни правила и норми. Тези нарушения следва ли да се считат за съществени и попадат ли в обхвата на нормата на чл. 50 ЗС, какъвто е смисъла на ТР № 4/ /2015 г. на ОСГК на ВКС. Четвъртият въпрос е „следва ли съдът по иск по чл. 109 ЗС да разгледа търпимостта на строеж“. Цитирана е съдебна практика само по последния въпрос.

Ответниците Д. С. Ц. и П. С. Ц. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като поставените въпроси не определят изхода по настоящото дело. Първият въпрос считат, че е бланкетно поставен и не е ясно кои доказателства и доводи не са обсъдени. По отношение на втория въпрос се твърди неотносимост към формулирания петитум по чл. 109 ЗС, който не се отнася до законността на строежа. Същото се твърди и за следващият въпрос, като по него и по предходния възражението е, че не е нито цитирана, нито представена и съдебна практика. По отношение на четвърти въпрос се твърди неотносимост към формулираното искане към съда, а цитираната съдебна практика се позовава на ТР № 31/1984 г. на ОСГК и е обобщена и с последващото ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Ищецът е купил с н. а. №. ..., т........./1996 г. празно неурегулирано дворно място с площ 1538 кв. м., съставляващо имот пл. №. .... По регулационния план, одобрен 2004 г. за имота са отредени парцели. ... и парцел. .. от кв.. ... Имот. .. е до стопанския двор на бившето ТКЗС. Праводателят на ответниците /техен баща/ С. Ц. е купил от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС с договор от 06.01.1994 г. част от стопанския двор на ТКЗС „Г.К.“ – С., съставляваща парцел. .. с площ 9058 кв. м., ведно с построените в същия парцел автокантар с площ 54 кв. м. и краварник с площ 766 кв. м. Скицата е заверена от поземлената комисия и на нея е отразена сградата краварник и другата сграда /л. 35 и л. 36 от делото на РС. Имота на ищеца граничи от север и изток с купения имот от ЛС на бившето ТКЗС. На 20.09.1995 г. С. Ц. продава имота в същия вид на синовете си - ответниците по делото. На 28.09.2001 г. е одобрен проект за частичен застроителен план на М. Б., който обхваща и предвижда създаване на парцели. .... и. ......... / на ищеца/ и парцел. .......... и. ......... – на ответниците със съответните застроявания и предвиждания за застроявания в тях. Ищецът не е обжалвал това изменение. През 2004 г. на ищеца е издадено разрешение за строеж на едноетажна жилищна сграда в УПИ. ........... /явно е сгрешен номера на УПИ/. Ответниците са преустроили краварника на дърводелска работилница и автокантара – на склад, но без строителни книжа. Издадени са разрешения за ел. мощност но 26.01.1999 г., оценка за противопожарно осигуряване на строежа от 15.06.1999 г. Разрешено е включване във В и К мрежата на дърводелска работилница на 11.02.1999 г. Издадено е от дирекция „Общински строителен контрол“ Удостоверение за търпимост № 94-00-122/03.12.2014 г. От 12.02.2014 г. е сключен договор за ползване между ответниците като собственици и „М.“ Е.. Сградата е регистрирана при Регионалната инспекция по околна среда.

РС е изискал посочване на вещо лице от РИОСВ за изготвяне на заключение по поставената задача най-общо за установяване дали дърводелската работилница излъчва вредности – прах, шум и вредни емисии по-големи от допустимото, но те са посочили, че не разполагат с такива специалисти и са насочили съда към РЗИ – София или РЗИ-София област. Назначеното от съда вещо лице В. Й. е посочена от Столична РЗИ, като е посочена и квалификацията й. Изготвеното от това вещо лице заключение установява, че дърводелската работилница не излъчва вредности над допустимите от шум, прах и миризми. Изводите на експерта се подкрепят от сертификат за контрол от 13.03.2018 г. и протоколи към него. Показанията на св. Д. и К. – съседи на имота на ответника на граница и през улицата също са в смисъл, че няма миризми, запрашеност и шум от цеха, а трафика от коли е в рамките на нормалното.

С исковата молба, ищецът иска спиране дейността на цеха за производство на мебели и на стъклопакети, тъй като те работят в опасна близост н неговия имот и отделят вредни за здравето емисии /миризми/, прах и наднормен шум. По иска за преместване на вратата, решението е влязло в сила.

РС е отхвърлил иска за преустановяване дейността на цеха поради това, че не се установява да излъчва вредни емисии, прах и шум над допустимите норми.

Въззивният съд е споделил този извод, като е приел, че ищецът не е доказал излъчване на посочените вредности над допустимите норми. Възприел е СЗЕ, като изготвена от компетентно вещо лице и подкрепена от останалите доказателства протоколите за измерване и сертификата и свидетелските показания на Д. и К. – непосредствени съседи на имота на ответниците. Не са възприети показанията на свидетеля, доведен от ищеца – негов приятел, тъй като впечатленията му са от епизодични посещения, не се подкрепят от останалите доказателства Въззивният съд е посочил, че удостоверението за търпимост не е оспорено от ищеца и като официален документ има обвързваща съда доказателствена сила. Отделно от това е съобразено, че то не определя изхода от спора, тъй като е съществено дали приетия за търпим строеж пречи на ищеца по негаторния иск да упражнява правото си на собственост. Съдът се е позовал на съдебната практика за този си извод – ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВС и на ТР № 31/2984 г., според които гражданският съд може да преценява законосъобразността на издадените строителни книжа и документи, свързани със строителството, когато извършеният строеж създава пречки на ищеца или смущава упражняване правото му на собственост. За уважаване на негаторния иск обаче е съществено не законосъобразността на строежа, а дали той пречи, респективно смущава упражняване правото на собственост на ищеца.

Първият въпрос касае задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. В изложението съдът не е посочил кои доводи във въззивната жалба не е обсъдил въззивният съд. Следва да се отбележи, че по действащият ГПК, правомощията на въззивната инстанция са ограничени до оплакванията във въззивната жалба. Касаторът е въвел оплаквания във въззивната жалба, свързани със законността на сградата, в която се помещават двата цеха, но формулираният петитум е за спиране дейността на цеха, а не за премахване на сградата. Отделно от това, сградата е съществувала като краварник още преди страните да придобият имотите си, включително и преди да е издадено разрешението за строеж на едноетажната жилищна сграда на ищеца. В този смисъл обсъждането законността на строежа е ирелевантно за формулирания петитум. Същевременно другите оплаквания за некомпетентността на вещото лице, изготвило СЗЕ са обсъдени от възивната инстанция. Така по първия поставен въпрос, въззивното решение не противоречи на съдебната практика, определяща правомощията на въззивната инстанция.

Вторият въпрос е свързан с нормата на чл. 17, ал.2 ГПК – длъжен ли е гражданския съд да се произнесе по законосъобразността на декларативен админисративен акт, когато същия се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и което не е имало правото да го обжалва или не подлежи на обжалване. Този и четвъртия въпрос за това как следва да се цени по иск по чл. 109 ЗС удостоверение за търпим строеж са неотносими към формулираното искане към съда – за спиране дейността на двата цеха, развиващи дейността в бившата сграда краварник, съществувала още от преди страните да придобият имотите си. Удостоверението за търпимост определя градоустройствения статут на сградата, за която е признат такъв статут и че не подлежи на премахване. Твърдените от ищеца пречки и смущения на правото му на собственост са пропорционални на заявеното искане – спиране дейността на цеховете, но не кореспондират на искане за премахване на сградата, каквото не е и формулирано. Неоснователни са твърденията за противоречива съдебна практика относно това дали гражданският съд следва да преценява винаги предпоставките за издаване удостоверението за търпимост, тъй като този въпрос зависи от това какъв е петитума за конкретно предявения негаторен иск и дали се твърди незаконно строителство. Съдебната практика е единна относно това, че гражданския съд може да преценява законосъобразността на строителните книжа и на извършеното строителство, а дали по конкретното дело това ще бъде относим въпрос и дали по него страните ще спорят са конкретни въпроси по конкретен спор. Уеднаквена е съдебната практика с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС по това, че за да се уважи негаторен иск следва ищецът да докаже, че правото му на собственост е смутенно, или, че е създадена пречка за упражняването му. Със същия тълкувателен акт се прие, че когато са нарушени императивни правни норми, които са установени с оглед спазване на здравни и хигиенни изисквания, не е необходимо да се доказва от ищеца конкретната пречка за упражняване правото на собственост. В настоящия случай обаче от заключението на СЗЕ и писмените доказателства – сертификат от 2018 г. се установява няма шум, химически агенти във въздуха на работната среда и прах над нормативно установените, т. е. не са нарушени норми, установяващи здравни и хигиенни изисквания. Затова третият въпрос - длъжен ли е собственик на съседен имот да търпи и да понася ограниченията в неговото право на собственост от извършен строеж без разрешение и в нарушение на строителни и санитарно-хигиенни правила и норми не кореспондира на установените факти и обстоятелства по делото, а въззивното решение не е постановено в нарушение на ТР № 4/ /2015 г. на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по поставените въпроси. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настоящата инстанция, доказани с договора за правна помощ в размер на 1400 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 460189 от 24.09.2020 г. по гр. д. № 5713/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. С. С..

Осъжда И. С. С. ЕГН-[ЕГН] да плати на Д. С. Ц. и П. С. Ц. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.3, адв. Г.Е. деловодни разноски за касационното производство в размер на 1400 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: