Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. И. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 620/10.03.2020 г. по в. т. д. № 4866/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, І състав, с което е потвърдено решение № 6177 от 21.08.2019 г. по гр. д. № 13204/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ гражданско отделение, 19 състав. С последното са отхвърлени исковете на касатора срещу Б. Т. П ЕООД с ЕИК[ЕИК] за признаване за установено, че той не дължи на ответника следните суми: 16 382.52 лв. - главница /неплатен наем/, 123 429.98 лв. – неустойка, 5 952.85 лв. – неустойка за забава, 1 059,80 лв. – неплатени консумативи /ел. енергия/, 59.52 лв. – неплатени консумативи /вода/, 3 919 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на консумативни разноски, 1 213.09 лв. – разходи за телефон, 302.40 лв. – неплатена такса смет, 636 лв. – неплатен наем и 93.08 лв. – лихва за забава върху последната сума, предмет на изпълнителен лист, издаден на 20.06.2007 г. по т. д.№ 830/2002 г. на СГС, VІ-4 състав, както и сумите: 3 296.22 лв. – главница /неплатен наем/ и 21 168.48 лв. – неустойка, предмет на изпълнителен лист, издаден на 20.09.2011 г. по т. д.№ 1188/2002 г. на СГС, VІ-9 състав, на основание чл.439 ал.1 ГПК, поради погасяване на вземанията по давност.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, т. к. страда от материалноправна незаконосъобразност. Излага се, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете почиват единствено на постановките на ППВС 3/1980 г., според което образуваното изпълнително производство прекъсва давността, като по време на висящността му давност не тече, а актуалното ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /според което образуването на изпълнително дело не е изпълнително действие, не е изпълнителен способ и не е от действията, които прекъсват давността/ е счетено за неприложимо. По подробно изложени съображения, свързани с действието на тълкувателните решения, се моли въззивното решение да бъде отменено изцяло.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; като касаторът поддържа наличието на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по формулирания въпрос, сочи съдебна практика, както и навежда доводи за противоречивото му разрешаване.

Против касационната жалба е депозиран писмен отговор в срока по чл.287 ГПК с подробни съображения за липса на основания за допускане на решението до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК.

По въпрос, идентичен с формулирания от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като от мотивите на атакуваното въззивно решение е видно, че този въпрос действително е обусловил решаващата правна воля на съда.

Съдът намира, че преценката по чл.288 ГПК следва да бъде съобразена с произнасянето на ОСГТК по цитираното по-горе тълкувателно дело, поради което, по арг. от чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно.

Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д.№ 1683/2020 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. до приключване на тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: