Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „АСО БУЛСЕК” АД – със седалище в гр. С., подадена чрез Емил А. Пешев – Изпълнителен член на СД, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 4/20.02.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С акта на основание чл.162, ал.2, т.3 и т.8 от ДОПК във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, във вр. с чл.24, ал.1, чл.59, ал.1 от АПК и Решение № 2092/08.10.2008 г. на КРС, на дружеството са установени следните непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС: първоначална такса за издаване на индивидуална лицензия № 120 – 03278/23.03.2006 г. и такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 23.03.06 г. до 08.10.08 г., възлизащи общо на 19 062,08 лева. Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, защото „АСО БУЛСЕК” АД не е имало договорни отношения с КРС, няма и други публични задължения към комисията, а така също не са използвани честотите с издадения от КРС лиценз.
Ответникът по оспорването – КРС го е оспорил с доводи, изложени от юрисконсулт Г. Димитров в подробни писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Счита жалбата за неоснователна, тъй като актът е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.21, ал.2 от ЗЕС, в изискуемата писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Индивидуалната лицензия и разрешението представляват индивидуални административни актове, които са породил правни последици след съобщаването им. Оттук произтича задължението за заплащане на предоставения ресурс. О.твото на неползване на спектъра по лицензията не е основание за освобождаване от такса.
Върховният административен съд, състав на І...