Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, вр. чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална данъчна дирекция гр. В. Т. против решение № 145/29.03.2005г., постановено по адм. дело № 734/2003г. на Великотърновския окръжен съд, административно отделение, в частта, в която съдът е отменил данъчен ревизионен акт № 411/12.06.2003г. на ТДД гр. Л. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4912 лв. по фактури, издадени от „В”ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК, вр. чл. 11 ЗВАС. Поддържа, че съдът неправилно е отменил ДРА в посочената част, като е игнорирал релевантни за правния спор и приети по делото доказателства и не е обсъдил доводите на данъчните органи за това, че стоката няма установен произход и не е доказано обективното й съществуване, респективно – реалното осъществяване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, което е предпоставка за възникване право на данъчен кредит. От събраните при ревизията доказателства се налага извода, че не са извършени доставки и съдът е следвало при произнасяне по същество на правния спор да обсъди тези доказателства и доводите за липса на осъществени доставки, съобразно което да приеме, че не е възникнало право на данъчен кредит. По подробно изложени съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата ЕТ”М. С. 90” – гр. Т. и правоприемника „ТП”ЕООД, „ЕЖ”ЕООД и ЕТ”Лорд - Б. Б.”, които не са намерени на данъчните адреси, тъй като не е установено от страна на данъчните органи получаването на данъчно предимство или облага, както и размера им.

Решението в обжалваната част е постановено при съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до неправилни изводи от фактическа и правна страна.

Според фактическите констатации в данъчния ревизионен акт, правото на приспадане на данъчен кредит по трите фактури, издадени от „В”ЕООД не разполага с транспортни средства за извършване на услугите по фактурите; посочени са двама предходни доставчици - „ЕЖ”ЕООД, който е издал две фактури, едната от които след датата на дерегистрацията му, която е на 17.08.2001г., последният от своя страна е посочил като предходен доставчик и по двете фактури ЕТ”Лорд - Б. Б.”, който не е открит на декларирания данъчен адрес при извършената насрещна проверка, поради което данъчните органи са приели, че е извършено действие по чл.109,ал.12,т.1 ДПК. Вторият от предходните доставчици на „В”ЕООД не е отразил в дневника за продажбите издадените фактури на „В”ЕООД са изложени съображения, че са налице предпоставките по чл. 109,ал.11,вр. чл. 12,т.1 и т.2 ДПК поради това, че не е установено данъкът по доставките да е начислен в счетоводството по реда на чл. 55,ал.6, вр. чл.64,т.2 ЗДДС, а ненамирането на предходния доставчик на декларирания адрес е възпрепятствало данъчните органи при осъществяване на правомощията им. Направил е извода, че претендираното право на данъчен кредит от ревизирания субект представлява данъчно предимство по смисъла на пар.1,т.13,б.”б” ДР ДПК, изразяващо се в увеличаване на правото на приспадане на данъчен кредит.

От изложеното се налага извода, че във фактическите констатации и изводите на ДРА, както и в решението на РДД при административното обжалване на акта, не са направени фактически констатации или изводи за това, че фактурите, издадени от „В”ЕООД не удостоверяват реално осъществени доставки на транспортни услуги и на стоки. Едва в писмените бележки по същество, представени от юрисконсулта на РДД след съдебното заседание на 26.10.2004г., когато делото е било обявено за решаване, са направени доводи за липса на реално осъществени доставки по трите фактури. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът не се е произнесъл по този довод на данъчните органи, а поради това че същият е направен едва в писмените бележки и няма данни копие от тях да е връчено на данъчния субект, въпреки че делото отново е разгледано в съдебно заседание, последният не е имал възможност да изрази становище по този довод и да осъществи защитата си, включително чрез евентуално събиране на доказателства.

Съдът, съгласно разпоредбата на чл. 186 ГПК, пристъпва към постановяване на решението, когато счете, че делото е напълно разяснено, а според чл.188,ал.1 ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. В случая съдът не е обсъдил довода на РДД за липса на реално осъществени доставки по процесните фактури, което според чл.63 ЗДДС е условие за да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Независимо от обстоятелството, че в ДРА не е направен извод за липса на доставки, съдът е следвало в изпълнение на задължението си по чл.188,ал.1 ГПК, както и по чл.129,ал.3, вр. чл.130,ал.1 ДПК при произнасяне по същество на правния спор да обсъди в съвкупност събраните доказателства, както и всички обстоятелства по делото и доводите на страните и да направи извод дали издадените фактури, по които е претендирано право на данъчен кредит, удостоверяват реално осъществени доставки на стоки и услуги. Нарушението на изискванията по чл.186 и чл.188,ал.1 ДПК е съществено и представлява основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда съгласно чл.41,ал.2 ЗВАС.

Следва да се отбележи, че са правилни съображенията на съда, изложени в мотивите на решението в частта относно неправилното приложение на реда за облагане по чл.109,ал.11, вр. ал.12 ДПК. По делото не е имало спор, че по отношение на ревизирания субект са били изпълнени всички изисквания по чл. 64 ЗДДС, включително начисляването на данъка по реда на чл. 55,ал.6 ЗДДС, което е изрично посочено и в протокола за насрещна проверка на прекия доставчик „В”ЕООД. Действията по чл.109,ал.12,т.1 и т.2 ДПК са установени по отношение на предходни доставчици, поради което окръжният съд правилно е посочил, че данъчните органи е следвало да установяват в какво се изразява данъчното предимство или облага за ревизирания субект, както и какъв е размера им. Предпоставките за възникване право на приспадане на данъчен кредит следва да бъдат преценявани само относно страните по конкретната доставка, поради което неизпълнението на тези предпоставки по друга доставка, която се явява предходна по отношение на процесната доставка, нямат значение за правото на данъчен кредит на ревизирания субект. В посочения смисъл е ТР № 5/14.07.2004г. на ОСС на ВАС. Посочените съображения на окръжния съд, които са правилни по същество, обаче не обуславят извода за незаконосъобразност на ДРА в частта относно правото на данъчен кредит по доставките от „В”ЕООД поради това, че по делото не е изяснен въпросът относно осъществяването на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, които според чл. 24 ЗДДС представляват облагаемо събитие, което от своя страна е условие за възникване на право на данъчен кредит по чл. 63, вр. чл. 64 ЗДДС.

По изложените по-горе съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила, които имат значение за изхода на спора, решението в обжалваната част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да бъде обсъден довода на РДД за липса на реално осъществени доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6 ЗДДС и въз основа на събраните по делото доказателства съдът да направи съответните обосновани изводи за правото на данъчен кредит на ревизирания субект.

Предвид изхода на делото въпросът относно разноските по висящата част от правния спор следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл. 218з, ал.4 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.40,ал.2 ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №145/29.03.2005г., постановено по адм. дело № 734/2003г. на Великотърновския окръжен съд, В ЧАСТТА

, в която е отменен ДРА № 411/12.06.2003г. на ТДД гр. Л., потвърден с решение № 464/11.08.2003г. на РДД гр. В. Т., относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ”М. С. - 90” - гр. Т., с правоприемник „Технотрейд - ПКН” ЕООД - гр. С., в размер на 4912 лв. и съответните лихви по фактури №18/12.07.2001г., 24/15.08.2001г. и 216/10.09.2001г., издадени от „Веран” ЕООД – гр. Б., и е признато правото на данъчен кредит по същите фактури. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на съда в тази част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. А.Д.