Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл.131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената касационна жалба от "В. Б." ЕООД, гр. В. П., представлявано от управителя Д. В., срещу Решение № 234 от 08.02.2010 год. на Административен съд – гр. В., Първо отделение, десети състав, постановено по адм. д. № 2660/09 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 270900158/09.07.2009 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Ш., потвърден с Решение № 485 от 09.09.2009г. на Зам. Директора на Дирекция „ОУИ" гр. В., при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил довода, наведен в жалбата, за нередовност на протоколите за извършени насрещни проверки. Неправилно върху жалбоподателя е възложена доказателствената тежест да докаже изправността на своите доставчици. Правото на приспадане на ДДС е "легитимно очакване", свързано със собственост, в който смисъл е решение от 22 януари 2009 год. на Европейския съд по правата на човека по дело "БУЛВЕС" - АД срещу България. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище по същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо „А” отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът е потвърдил РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури, издадени от "Намир" ООД и по фактури, издадени от "Джан" ЕООД, като е изложил следните съображения:

Дори да са налице допуснати нарушения при документирането на насрещните проверки, те не са самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен, тъй като при съдебното обжалване съдът действа не като контролно-отменителна инстанция, а като инстанция по същество и с оглед събраните доказателства следва да прецени доказани ли са материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Една от предпоставките за признаването на това право е тази по чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС отм. , изискваща данъкът да е начислен от доставчика по реда на чл.55, ал.6, т. е. да е отразен като задължение към бюджета в неговото счетоводство. При изпълнението на това изискване и при безспорно доказано реално изпълнение на доставките по смисъла на чл.6 от закона, за получателя възниква правото на приспадане на данъчен кредит. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките за признаването на това право. Вещото лице по назначената ССЕ не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, поради неоткриването им. Хипотезите на чл.64, ал.2 и чл.65, ал.8 от ЗДДС отм. са неприложими в случая, тъй като не е доказана реалността на доставките. Така постановеното решение е правилно.

По отношение на фактурите, единствено недоказването на предпоставката по чл.64, ал.1, т.2 във вр. с чл.55, ал.6 от е основанието, на което е отказано правото на данъчен кредит. В мотивите на РА е посочено, че не може да се установи начисляването на данъка по реда на чл.55, ал.6 и реалното извършване на доставките, съгласно чл.6 от ЗДДС отм. - конкретните извършители, кадрова и техническа обезпеченост и пр.

Неоснователен е касационният довод, че съдът не е обсъдил твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения в хода на ревизията при изготвянето на насрещните проверки. Както беше посочено по-горе, тези твърдения са обсъдени и правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че съдът в производството по съдебно обжалване на РА е съд по същество, съгласно чл.130, ал.1 от ДПК отм. . В ал.2 на същия текст не е предвидено правомощието на съда да отмени РА и да върне преписката на компетентния орган. Неоснователен е и доводът за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса.

Що се отнася до решението на Европейския съд по правата на човека по дело "БУЛВЕС" - АД срещу България, в същото не се коментира отказано право на данъчен кредит при липса на реално осъществена доставка.

С оглед на изложеното, решението на Административен съд – гр. В., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо „А” отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 234 от 08.02.2010 год. на Административен съд – гр. В., Първо отделение, десети състав, постановено по адм. д. № 2660/09 год. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М. М.Ч.