Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Т. Д. срещу заповед рег. № К-967/01.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен, като основното оплакване е за връчване на заповедта по време на отпуск в нарушение на чл. 248 от ЗМВР.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му.

Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР урежда правомощието на административния орган по собствена инициатива да освобождава от служба, когато служебното правоотношение е възникнало след като държавният служител е упражнил правото си на пенсия. От представените по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Съгласно заповед № 225/31.08.1999 г. на командира на поделение 24070 договорът за кадрова военна служба на Н. Д. е прекратен и лицето е освободено от длъжност, като е разпоредено на основание чл. 237, ал. 1 и 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВС) да му се изплати обезщетение. В качеството си на бивш военнослужащ същият е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), видно от справката на НОИ. Със заповед № ЧР-01-1458/11.12.2007 г. Димитров е назначен в Министерството на извънредните ситуации, като поради закриването му служебното правоотношение е прекратено със заповед №...