Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, образувано по касационна жалба на Н. Я. К. (Коларов) от гр. К., срещу решение от 24.03.2005 г. по адм. д. № 1410/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора, срещу решение № 1-4414-0517/20.10.2004 г. на директора на РМД и потвърденото с него ППСМС № 107/2002 г. на началника на М. П., относно доначислени митни сборове за внос на автомобил.

Касационните доводи се свеждат до това, че окръжният съд неправилно е приел, че непосочването на срок за обжалване в решението на директора на РМД не е основание за отмяна, тъй като не съставлява съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че нарушението или е налице или не е и не може да бъде степенувано. Поддържа се, също така, че сертификата за движение е издаден от вътрешната митница на Германия и не може да бъде неправомерен.

Касационната жалба се явява процесуално допустима, но по същество е неоснователна:

Основанието за процесното митническо задължение е, че след като автомобилът е бил внесен и е бил обмитен при преференциалните условия на ЕСА, е направено последващо митническо разследване, при което отговорът на германските митници е бил, че договора и декларацията върху него относно произхода на автомобила от ЕС са неавтентични. Освен това, лицето, посочено в договора като износител не е подавал молба за последващо издаване на сертификат за движение, т. е. не е спазена процедурата по чл. 18, ал. 2 от Протокол № 4 към ЕСА. Именно поради това и в клетка 14 на самия сертификат е отбелязано от германска страна, че същия няма необходимите условия за автентичност и точност.

Неоснователни са и съображенията относно процесуални нарушения - на обжалване подлежи ППСМС и в решението на директора на РМД е посочена правната норма по обжалването – чл. 211и, ал. 5 ЗМ, която съдържа и срока за обжалване.

Предвид изложеното и...