Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:М. З. М. П. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаМ. З. по адм. дело № 3644/2021
Производството е по преда на чл. 166, ал. 4 вр. чл. 190 вр. чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административно дело № 3644/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е образувано по жалбите на Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи /СФСМВР/ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А. К. № 2, ет. М, офис 6, подадена чрез пълномощника й адв. В. С., и на В. А. от гр. София против Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г. / Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г./
В жалбата си В. А. е заявил искане за спиране изпълнението на оспорения от него подзаконов нормативен акт. Жалбоподателят е доказал наличието на правен интерес от оспорването на наредбата. Видно от представената от него служебна бележка с рег. № 513р-56826/09.07.2021 г., издадена от началник сектор 03 към отдел „Човешки ресурси” при СДВР към МВР, господин Алексиев през 2003 г. е назначен като държавен служител в СДВР и продължава да служи към настоящия момент. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата му, както и направеното в нея искане за спиране изпълнението на Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г., са допустими.
При препращането в чл. 196 АПК за неуредените случаи в раздел трети от глава десета от кодекса към разпоредбите от раздел първи предпоставките за спиране на действието на оспорен нормативен административен акт по чл. 190, ал. 1 АПК са тези за спиране на изпълнението на индивидуалните административни актове по чл. 166, ал. 2 АПК. Според чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре действието на оспорен подзаконов нормативен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Безспорно в тежест на оспорващия е да докаже предпоставките за спирането. Това означава той да докаже, че от действието на наредбата за него биха могли да възникнат предвидими имуществени или неимуществени вреди, които са значителни или трудно поправими, т. е. и размер на имуществените вреди.
Според изложеното от него на стр. 10 и 11 от жалбата, при липсата на спиране на действието подзаконовия нормативен акт, ако жалбата бъде уважена, ответникът по делото в качеството си на неизправна страна ще бъде затруднен при изплащането на дължимите обезщетения предвид бюджетния характер на финансирането му и това би накърнило правата на служителите в министерството. Освен това жалбоподателят счита, че е в обществен интерес служителите на МВР да изпълняват служебните си задължения, а не да почиват. Последният довод е свързан с оспорването конкретно на чл. 12 от наредбата, който според жалбоподателя регламентира незаконосъобразно часовете за почивка на работещите на смени.
Така посочените обстоятелства според съдебния състав налагат извод, че жалбоподателят не твърди и не установява възможното настъпване на вреди от категорията на тези по чл. 166, ал. 2 АПК, които да са в причинна връзка с действието на оспорения от него нормативен административен акт. Доколкото не се твърдят конкретни имуществени вреди /загуби или пропуснати ползи/, които действието на подзаконовия нормативен акт би причинил на оспорващия, ако то не бъде спряно, е невъзможно за съда да прецени какви биха били евентуално дължимите от страна на министъра на вътрешните работи обезщетения по реда на чл. 195, ал. 2 АПК, съответно дали те са значителни по размер и дали ако са дължими, действително няма да бъдат изплатени. Що се отнася до защитата на обществения интерес, възможността, регламентирана в чл. 190, ал. 1 АПК, съдът да спре действието на оспорен подзаконов административен акт с оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК е в защита на интересите на оспорващия, а не в защита на обществения интерес, и в Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд не е приело нещо различно, противно на твърденията на господин Алексиев.
По изложените съображения искането на жалбоподателя В. А. за спиране действието на оспорената от него Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран така и на основание чл. 166, ал. 3 вр. чл. 190 вр. чл. 196 АПК, Върховният административен съд, първо отделение ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В. А. от гр. София за спиране действието на Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщенията до страните.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. З. /п/ Мадлен Петрова