Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на областен управител на област К. против решение № 19 от 08.03.2010 г., постановено по адм. дело № 191 по описа за 2009 г. на Административен съд -Кърджали. Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество.

Ответникът по касационната жалба - К. К. И. (К. Д.)-оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

С оспореното по касационен ред решение Административен съд - Кърджали е осъществил контрол за законосъобразност на заповед №РД-09-219/23.11.2009г., с която областния управител е отказал да възстанови собствеността върху недвижим имот - дворно място с площ от 4000 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 72 кв. м., находяща се в имот № 3471 в кв. 4 по плана на кв. "Възрожденци" г. Кърджали, по искане на жалбоподателя К. Д. (К. К. И.).

Искането е основано на разпоредбите на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ ) и по специално чл.7 – от лице, чието имущество е отнето/конфискувано/ по закона за българското гражданство. В решението си Административен съд - Кърджали е приел, че по отношение претенцията на заявителя, намира приложение хипотезата на чл. 7 от ЗАВОИ, установени и доказани са елементите от фактическия състав на тази правна норма, поради което отказът на областния управител да възстанови собствеността на жалбоподателя противоречи на материалния закон.

Изводът на съда е, че соченият в разпоредбата на чл.8 от специалния закон - двугодишен срок, в който...