Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

М. П. П. е подал искане за отмяна на влязло в сила решение № 129 от 19.12.2012 г., постановено по адм. д. № С-7/2012г. г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, с което е оставено в сила решение № 2 от 20.11.2011 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд София област/АССО/

В искането се поддържат основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, като се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав.

Ответникът – командирът на военно формирование 24 980, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Георгиев, поддържа становище за неоснователност на искането по съображения, че не са налице твърдяните предпоставки по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното:

С решение № 129 от 19.12.2012 г., постановено по адм. д. № С-7/2012г. г. по описа на Върховния административен съд, V отделение е оставено в сила решение № 2 от 20.11.2011 г. по адм. д. № 485/2011 г. на Административен съд София област. С решението на АССО е отхвърлена жалбата на М. П. П. против заповед № 255/18.04.2011 г., издадена от командира на поделение 24980 Божурище, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВСРБ), оставил е без разглеждане жалбата в частта й, с която е направено искане за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца в резултат на незаконното му уволнение и искането му за възстановяване на същата или на друга длъжност съответстваща на притежаваното военно звание и професионална квалификация и е прекратил производството по...