Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г. в качеството му на председател на ЖСК "Спортист" – гр. В., срещу решение № 327 от 24.03.2006 г., постановено по адм. дело № 194 от 2004 г. по описа на Варненския окръжен съд. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила. Иска се отмяната му.
Ответната страна РДНСК – Варна, в депозирано до съда писмено възражение излага доводи за правилност на обжалваното решение.
Ответниците – физически лица, не взимат становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - ІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд в производството по чл. 215 от ЗУТ е отхвърлил жалбата на ЖСК "Спортист" – гр. В., против заповед № 3-06 от 23.01.2004 г. на началника на РДНСК – Варна, с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУТ и заповед № 673 от 28.07.2003 г. на началника на ДНСК са забранени ползването и достъпът на неприетия по установения ред строеж: "жилищна сграда" в УПИ I, кв. 6 по плана на 18-и м-н, ул. "В. Д." № 15, вх. "Д" - гр. В.. За да постанови този правен резултат, окръжният съд е приел, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил жалбата.
Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.
В съответствие с разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. От данните по делото, а именно – констативен акт № 257 от 04.12.2003 г., се установява, че жалбоподателят не разполага с удостоверение за въвеждане в експлоатация на изградения от него строеж. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. Забраната за ползване е законосъобразна, при условие че строежът не е въведен в експлоатация по съответния ред, след като този ред е задължителен с оглед неговата категория. Съгласно чл. 178, ал. 7 ЗУТ въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за забрана на ползването на процесния строеж е издадена при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания на закона.
Жалбоподателят твърди, че не е бил надлежно уведомен за издаването на констативен акт № 257 от 04.12.2003 г., което се явявало съществено процесуално нарушение. Действително от доказателствата по делото се установява, че констативният акт е съобщен на същия по реда на § 4, ал. 1, пр. 2 от ДР на ЗУТ (вместо по реда на ГПК), въпреки че не е имало данни за отсъствието на жалбоподателя. Това обстоятелство обаче не съставлява съществено нарушение, което да води до незаконосъобразност на издадения административен акт и оттук до незаконосъобразност на решението на окръжния съд, тъй като жалбоподателят е могъл да защити правата си в хода на съдебното производство.
Възражението на жалбоподателя, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, е неоснователно. В чл. 178, ал. 5 е посочено, че началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за забрана ползването на строежите. По делото е представена заповед № 673 от 28.07.2003 г. на началника на ДНСК – София, с която се предоставят на началниците на РДНСК правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУТ.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - ІІ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 24.03.2006 г., постановено по адм. дело № 194 от 2004 г. на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д. М.Д.