Производството по чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС е образувано по касационна жалба на Н. Г. М., К. Г. М. и Г. Г. М. и тримата от с. Р., област П. срещу решение № 252/03.04.2006 г., постановено по гр. дело № 156/2006 г. на Пернишкия районен съд.

С касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК, приложим във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Твърди се, че неправилно съдът е игнорирал приложението на чл. 5а от НУРУТПЦЗЗ и очевидно е признал несправедлива цена на процесната земя. Намират, че дадената със заключението на вещото лице пазарна стойност на имота е цената на земеделската земя в момента, аналогична на невъзстановената, като са отчетени и всички останали фактори, играещи роля при формирането й.

Ответникът – общинската служба земеделие и гори – гр. П. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и излага аргументи.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, Пернишкият районен съд е изменил решение № 1268/24.10.2005 г. на ОСЗГ гр. П., като е определил на наследниците на К. Н. М. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя съобразно площта и категорията за 4.000 дка, ІV категория, находяща се в землището на с. К. на стойност 2624 лв. за обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове.

За да мотивира този резултат, съдът с оглед преценка на събраните по реда на чл. 188 ГПК, във връзка с чл. 45 ЗАП доказателства...