Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по подадена касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие” – София, чрез процесуалния представител И. И., срещу решение № 34 от 05.03.2012 г. постановено по адм. № 203/2011г. по описа на Административен съд – Ловеч.В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни доводи относно спора по същество.Оспорват се доводите на съда за немотивирането на акта, като се счита, че съдът не е съобразилТР №16/31.03.1975 г. което дава възможност мотивите да се съдържат отделно в акта, а именно в другите доказателства.Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - ЕТ "М. П. " не се представлява и не взема становище по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите. В тази връзка не са визирани кои точно площи и в какъв конкретен размер са обявени за недопустими за подпомагане. Изплатените средства се дължат единствено на действията на органите на Разплащателна агенция, поради което задължението за възстановяване на сумите не следва да се вменява на земеделския производител.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за...