Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК .

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” /Д”ОУИ”/- Варна против решение № 280/10.02.2011 г

., постановено по адм. дело № 3860/2010г. по описа на Административен съд - Варна само в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 191002404/26.08.2010г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, с който са определени публични задължения на „Феър плей България” ЕООД по чл.195,ал.1 ЗКПО в размер на 11 148,24лв. за 2009г. и лихви върху тях в размер на 1512,71лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно в обжалваната част. Конкретните оплаквания са за нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за недоказано обстоятелството, че „Азарто техника” Р. Л. е местно лице на Р. Л.. Намира се неправилно тълкуването на съда на разпоредбата на чл.12 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с Р. Л. /обн. ДВ бр.105/22.12.2006г./. Счита, че доходите от наем на движими вещи подлежат на облагане с данък при източника, както по ЗКПО, така и по СИДДО с Р. Л.. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в тази част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - "”Ф. П. Б.” ЕООД гр. В. - оспорва жалбата по съображения в писмено възражение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение преценява като процесуално допустима касационната жалба.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Безспорно установени са фактите по делото.

Ревизираният субект е наемател по договори от м.07. и м.10. 2008г. на 95 броя игрални автомати за хазартни игри, от наемодател –УАБ „А. Т.” гр. А., Р. Л.. За заплатената наемна цена в размер на 57 000 евро са издадени фактури от наемодателя през м. февруари и март...