Образувано е по касационна жалба на А. Д., К. К., А. К., К. Г., П. П., Л. Д., Е. А., Н. З. чрез техния пълномощник срещу решение № 100/31.01.2008 г. по адм. д. № 139/2007 г. на Административен съд гр. П.. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 758/08.11.2006 г. на кмета на община П., с която на основание пар. 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри е отказал попълване на кадастрален план с нов ПИ пл. № 659 поради това, че актът за непълноти не е подписан от всички, пряко заинтересовани собственици.

За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи:

Налице е възражение от заинтересованото лице Рашков, собственик на ПИ пл. № 511. Имот пл. № 659 на касаторите-жалбоподатели, чието нанасяне се претендира, навлиза в имота на Рашков, поради което е налице спор за материално право. Отказът да се подпише актът за непълноти от заинтересовано лице е пречка за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралната карта или регистър / в случая съгласно пар. 4, ал. 2, ЗКИР в кадастралния план/.

Така постановеното решение е правилно при следните съображения:

Производството пред административния орган е по реда на

§ 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, препращащ към реда за отразяване на настъпили изменения в кадастралния план и регистър /разписни листове/ до одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър към Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 62 от цитираната Наредба изискват съставения акт за непълноти и грешки да се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересувани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Това е процедура, приложима само ако не е налице спор за материлно право, тъй като с подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР - в случая такъв е налице поради постъпило възражение на заинтересовано лице. В случая неприложима е и разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. в частта, в която въвежда като основание за изменение на кадастъра и нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план. Тази хипотеза в случая не е налице, но тя по принцип не следва да се прилага

от съда по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА. Тя противоречи на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него възможност за изменението на кадастъра без подписан акт за непълноти и съдебно решение по спора за собственост. Изменението става само със съгласието на заинтересуваните лица, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти или със съдебно решение по спор помежду им за правото на собственост. В случя нито една от двете посочени материалноправни предпоставки не е налице.

Предвид изложеното, като е приел, че оспореният пред него административен акт е валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалния закон решение. Същото е и обосновано, тъй като правните изводи почиват на фактическите констатации, приети от съда въз основа на обсъдените от него доказателства по делото. Касаторите не сочат конкретни процесуални нарушения, допуснати от съда, годни да касират обжалваното решение, а касационната инстанция не проверява служебно такова твърдяно касационно основание.

С оглед на изтъкнатото решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 100/31.01.2008 г. по адм. д. № 139/2007 г. на Административен съд гр. П.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Т.Р.