Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1101 от 18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 10 002 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град в частта, в която е отменено негово уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/2570 от 1.10.2011 г., в частта му, в която е удържана сумата от 1 775, 36 лв. от оторизирана сума на И. А. К. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Жалбата е и срещу частта от решението, в която ДФЗ е осъдено да заплати разноски в размер на 95 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на обжалваната част от решението на съда, като се релевира недопустимост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението в обжалваната част да се отмени.

Ответната страна на касационната жалба – И. А. К. не е взел становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага аргументи, че в тази част от уведомителното писмо, под таблицата, в която е записана удържаната сума са посочени основанията за това, като ги изброява. Намира, че съдът правилно е възприел липсата на мотиви, въпреки изрично дадените от него указания в съдебно заседание от 17.01.2013 г. относно доказателствената тежест на ДФЗ. Процесуалният представител на ДФЗ не е представил доказателства в изпълнение на дадените му указания, а по делото не са били представени и други документи, които да съпровождат уведомителното писмо в тази му част, за да възприемат те като мотиви на административния акт, поради което и в съответствие с ТР № 16 от 1975 г....