Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на А. Т. И. от гр. С., представляван в съдебно заседание от адв. Д. и В. Х., срещу решение по протокол № 11 от 23.03.2011 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което по т. 18.1. е прието, че с действията си, А. Т. И., съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.3 и т.4 ЗСВ, като виновно е нарушил чл.5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България (ППЕСБ), в сила до 20.05.2009 г., както и правила т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), действащ от 20.05.2009 г. и по т. 18.2. на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години”.

В жалбата и подадената на 12.10.2011г. уточняваща молба се правят оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност на обжалваното решение на ВСС поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми на ЗСВ – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Твърди се, че решението е постановено от некомпетентен орган, тъй като към датата на вземане на решението колективният административен орган е бил в състав от 23-ма членове, а не от 25, съгласно Конституцията на Р. Б.. Жалбоподателят прави довод, че е изтекла давността за образуване на дисциплинарно производство по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. На второ място се поддържа, че не е налице негово конкретно действие, което да е довело до виновно неизпълнение на служебните задължения на магистрата по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ или до накърняване престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от същия закон. Твърди, че не е налице дисциплинарно нарушение и вина. На следващо място доводът в жалбата е, че е налице нарушение на чл. 313, ал. 1 ЗСВ, тъй като дисциплинарният състав, в нарушение на закона, не е изслушал привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, нито е приел писменото му обяснение преди постановяване на решението за налагане на дисциплинарно наказание. Прави се довод за допуснато съществено нарушение на процедурата при вземане на решение за образуване на дисциплинарно производство, както и при определяне на дисциплинарен състав.

Ответникът – Висшият съдебен съвет /ВСС/, представляван от юриск. Захариева, оспорва жалбата и моли тричленния състав да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 01.06.2010 г. на петима членове на ВСС. В него е посочено, че постоянната комисия към ВСС „Професионална етика и превенция на корупцията” е установила, че майката на съдия А. И. - Е. И. - е придобила право на строеж в гр. П. в нарушение на тогава действащата нормативна уредба, което обстоятелство е станало известно на нейния син; тази незаконна процедура е породила възмущение на част от гражданите на гр. П., на които при наличието на законови основания, не е било отстъпено право на строеж, но те са се въздържали да водят дела, защото делата срещу роднини на висши магистрати са обречени на неуспех; създадено е убеждение, че имотът в курортния град е предоставен на роднината на магистрата заради служебното му положение, което е достатъчно да се приеме, че е накърнен престижа на съдебната власт.

В предложението е посочено, че с поведението си съдия Икономов е допуснал нарушения на чл. 5, ал. 5 ППЕСБ, както и на правилата по т. 5.6 и т. 5.7 КЕПБМ и са налице данни за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ.

С решение по т. 6.1. по протокол № 21 от 03.06.2010 г., на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ, ВСС е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на А. Т. И. и по т. 6.2. е избрал дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело № 15/2010 година. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав /ДС/ е провел три заседания – на 30.06.2010г., 14.09.2010г. и на 06.10.2010г. В хода на производството са разпитани свидетелите К. З. Д., Г. Д. Ш., П. П. Г., И. Г. А., А. И. С., И. Т. Г., З. Я. В. и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти.

С решение № 10-00-008/21.03.2011 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС да приеме, че А. И. съдия във ВАС е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (изм. ДВ, бр.33/2009 г.), като виновно е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България и правила 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати за периода след решението на ВСС от протокол 21/2009 за одобряване на КЕПБМ, за което да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години".

В мотивите на решението дисциплинарният състав е приел, че производството е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ – до шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Приел е за установено, че за периода 2003-2007 г. са учредени 350 ОПС/отстъпено право на строеж/, като 118 са във времето до промяната на Закона за общинската собственост (ДВ,бр. 101/16.11. 2004 г.) Между тези 350 ОПС са проверени 14 договора, в това число и този на Е. И., която е заявила е два адреса гр. П. - ул. Стара планина № 7 и ул. Ропотамо № 4. Молбата-декларация за кандидатстване за ОПС е с вх. № К-01-2/12.01.2004 г., а адресната й регистрация в Приморско е от 25.03.2004 г.(съгласно справка на РПУ). Комисията по член 9 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата стр. 279) е картотекирала Икономова на 26.03.2004г. В представената КАРТОТЕКА за 2004г. на граждани с установени жилищни нужди е записана Е. М. И. като нуждаеща се - пета група. На 30.04.2004 г. е сключен ДОГОВОР за отстъпено право на строеж между Е. И. и кмета на община П. - Димитров. Този договор е с правно основание: чл. 34, ал. 2 от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 37, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от Наредбата, протокол на комисия за установяване на жилищни нужди от 26.03.2004 г. и заповед № 196/30.03.2004 г. По силата на този договор община П. учредява право на строеж върху общински имот, представляващ УПИ XI, квартал 36а по плана на гр. П., с площ 430 кв. м. е за сумата от 1677 лева. В раздел IV от договора се визира изрична забрана за прехвърлянето на отстъпеното право на строеж на 3-ти лица преди да е реализирано по законоустановения ред. Цената за кв. м. отстъпено право на строеж е 10 лв. и е определена съгласно Решение № 61/11.05.2000 г. на Общинския съвет гр. П.. Дисциплинарният състав /ДС/ е приел още, че съдия Икономов е знаел за полученото от майка му ОПС, тъй като свидетелят К. З. Д. е заявил в показанията си пред ДС, че е "видял горе - долу след година Икономов и Генков на строежа в Приморско". Дисциплинарният състав не е приел за установено, че Е. И. е закупила ОПС с оглед здравето на другия си син - брат на съдията А. И.. Счел е, че обстоятелството, че А. И. е съдия във ВАС е довело до бързо разглеждане на молбата за картотекиране на майка му и до сключване на Договор за ОПС. В Решението си ДС е изложил становище, че правилата за етично поведение на магистратите изискват от всички тях да поддържат доверието на обществото, да избягват всякакви действия или бездействия, които накърняват достойнството на тяхната професия и свеждат до минимум риска от конфликт на интереси, както и действия, които биха застрашили тяхната репутация и независимост. Поведението на магистратите следва да бъде стриктно съобразено с критериите за почтеност и благоприличие, както в служебната дейност, така и извън пряката служебна дейност, като магистратите се съобразяват с доверието на обществото, а така също и с неговите очаквания. Трябва да се избягват и предотвратяват ситуации и неуместни изяви, като извършването от страна на съдия Икономов на надзор на строежа на брат си, видно от показанията на свидетеля К. З. Д.. Според ДС посещението на строежа от А. И. е изява, която ерозира уважението на обществото и хвърля съмнение върху авторитета на съдебната власт.

В решението на ДС е установено, че липсват доказателства, които пряко да сочат, че с поведението си съдия Икономов е създал усещане за дефицит на справедливост. Самият факт обаче, че кметът е парадирал с познанството си със съдии, а те не са го възпирали, води до усещането за липса на справедливост. ДС също така е приел, че свидетелите А. С., И. Г., К. З. Д. и З. В. свързват отстъпеното право на строеж със съдия А. И., а не с брат му и не с майка му. Според ДС това е академичния пример за фигурата на "сламения човек". Общественото мнение свързва действителната ситуация със злоупотреба с влияние. Според дисциплинарния състав Е. И. може наистина да е закупила ОПС за другия си син М. И., но обществото я свързва не с него, а със съдия А. И.. Съставът е приел, че твърдението на свидетеля И. А. за ОПС заради здравословни проблеми на брата на съдия Икономов не е потвърдено от другите свидетели. ДС е приел, че съдия Икономов не е демонстрирал своето положение в обществото по време на строителните работи. Фактът, че А. И. е съдия свидетелите са научили в последните месеци, когато в пресата е започнал коментар, във връзка с придобити ОПС от граждани, които не са родени в гр. П..

Съставът е приел, че подаването на молба - декларация с искане за ОПС като нуждаещ се, от роднина на магистрат - майка или дъщеря, е укоримо и неуместно поведение, което по естеството си накърнява и застрашава доверието на съдебната институция. С търпимостта по този факт съдия Икономов е допринесъл за застрашаване доверието в съдебната институция.

Критериите за установяване на дисциплинарното наказание са определени императивно в нормата на чл. 309 от ЗСВ. Тя се определя от вида на конкретното нарушение, обема и вида на неизпълнението на служебното задължение, вредите причинени на съдебната власт.

По несъмнен начин е необходимо вината да е лична, на дисциплинарно отговорното лице и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ да обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие, съгласно цитираните норми от КЕПБМ(Кодекса). ДС е приел, че по делото не са събрани доказателства за решаване на конкретни дела от региона на община П., в които съдия А. И. да се е намесвал.

Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. В случая т. 5.6 от Кодекса има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изискват от магистрата въздържание от действия, които могат да компрометират тази ценност.

Според ДС интересът, който съдия А. И. проявява към отстъпеното право на строеж на майка си говори, че предметът на интереса му е такъв, че излиза извън рамките на обичайните братски отношения. Посещаването на строежа, който майка му прави за брат му, означава, че предметът на строежа е такъв, че за А. И. е нещо изключително и значимо. ДС е счел, че липсват доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за този интерес, който съдия Икономов проявява. Поради това дисциплинарният състав е стигнал до извод, че съдия Икономов е извършил действия нарушаващи правилата на професионалната етика и по конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи частта на съдията в професията и в обществото(т.5.6 от КЕПБМ).Фактите по регистрацията на майката на съдия Икономов, като нуждаеща се, създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност и неправилност на поведението на магистрата. Те накърняват неговата чест в професията и в обществото. Според ДС възприятията на хората са реалност, поради което създаденото впечатление, че ОПС на Е. И. е дадено заради нейния син - съдия Икономов, има същото значение, както и ако действително беше получено от самия съдия Икономов. Възприятието от обществото, че ОПС на Е. И. е заради сина й - съдия Икономов, последният е бил длъжен да не допуска. В решението на ДС е посочено, че това именно съставлява нарушението от съдия Икономов на правило 5.7 от КЕПБМ.

Въз основа на изложеното е прието, че А. И. - съдия във ВАС е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ(изм. ДВ, бр.33/2009 г.), като виновно е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България и правила 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати за периода след решението на ВСС от протокол 21/2009 за одобряване на КЕПБМ.

В решението на ДС, при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, са отчетени високите професионални качества и авторитета на съдия Икономов в магистратските среди, както и приноса му за развитието на административното правораздаване и е предложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години".

На заседание от 23.03.2011 г. ВСС е изслушал решението на дисциплинарния състав, докладвано от члена на Съвета – М. К., Докладчикът на делото е отбелязал основните пунктове, залегнали в направеното предложение, накратко е възпроизвел съдържанието на решението на ДС и е наблегнал на следните правни изводи, залегнали в решението : обстоятелството, че А. И. е съдия във ВАС е довело до бързо разглеждане на молбата за картотекиране на майка му, до сключване на договор за отстъпено право на строеж; през есента на 2005 г. Икономов е посетил строежа и по този начин е спомогнал за ерозиране уважението на обществото и хвърля съмнения върху авторитета на съдебната власт; укоримо и неуместно е подаването на молба - декларация от страна на майката на Икономов за отстъпване на право на строеж, с търпимостта на този факт съдия Икономов е допринесъл за застрашаване на доверието в съдебната институция. Направени са разисквания относно искането за отводи, както и относно наведения довод за изтекла погасителна давност. Непосредствено след това е проведено тайно гласуване, при което с 14 гласа „за”, 3 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се” ВСС по е приел по т.18.1. че с действията си

, А. Т. И., съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3,т.3 и т.4 ЗСВ, като виновно е нарушил чл.5, ал.5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България (ППЕСБ), в сила до 20.05.2009 г., както и правила т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), действащ от 20.05.2009 г., и по т. 18.2. на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложил дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години”.

Върховният административен съд, тричленен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и разгледа доводите на страните, намира за безспорни по делото следните факти:

В община П. в периода от 2004г. до 2007 г. право на строеж е предоставено на около 250 човека. В този период – до 2007 г., е действала Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Приморско, издадена на основание отменената с ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г. разпоредба на чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Наредбата е предвиждала правомощие на кмета на общината да предоставя право на строеж, без да е необходимо съгласието на общинския съвет (текстът на наредбата е приобщен към доказателствата по делото). Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата, право на строеж на граждани с установени жилищни нужди, по реда и при условията на глава II на Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост (ППЗОС отм. ДВ, бр. 23 от 18.03.2005 г.), се учредява без провеждане на търг и по цени, определени от Общинския съвет и по глава VII на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Това става въз основа на подреждане на нуждаещите се лица в картотека по чл. 8 ППЗОС отм. след предложение на комисията по чл. 9 от същия. Изискването за учредяване право на строеж, съгласно нормативната уредба, е лицето да има адресна регистрация на територия на община П. и да има жилищна нужда по смисъла на ППЗОС отм. , т. е. за учредяване право на строеж се изисквало картотекираните лица да отговарят на законовото изискване за жилищна нужда, а не да разполагат с доходи под жизнения минимум (да са „социално слаби”). За учредяване право на строеж на кандидатстващото лице не се е изисквало същото да има местожителство в населеното място минимум 5 години. Това изискване законът поставя към населените места от 0, I и II функционален тип (чл. 5, ал. 1, т. 6 ППЗОС отм. във връзка с чл. 37, ал. 4, т. 1 ЗОС, отм. , ДВ, бр. 54 от 2008 г.), докато град Приморско е населено място от III функционален тип. Поради това от формална страна изискването е било само за адресна регистрация на територията на общината без срок за това, а жилищната нужда се е преценявала от комисия към общината.

Безспорно е, че на 12.01.2004 г. Е. М. И., тогава на 80 години, е подала молба-декларация за отстъпване право на строеж в град Приморско, като молбата е заведена с вх. № К-01-2/12.01.2004 г. във входящия регистър на общината. Икономова е имала адресна регистрация в град Приморско от дата 25.03.2004 г. на адрес „Ропотамо” № 4, чиито собственици заявявят, че тя никога не е живяла на този адрес. С. заповед № 196/30.03.2004 г. кметът на община П. е отстъпил на Е. М. И. право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот УПИ ХІІІ, кв. 36а, с площ от 430 кв. м. На 30.04.2004 г. е сключен договор между община П. и Е. И. за придобиване правото на строеж срещу заплащане на сумата от 1677 лв., внесена от приобретателя.

Безспорно е, че А. И. е узнал за придобитото право на строеж от майка си най-късно през пролетта на 2005г., тъй като по това време той е представил документите по отстъпеното право на строеж на К. П., тогавашен председател на ВАС и член по право на ВСС, и е разговарял с него с оглед наличието или липса на необходимост от отвод във връзка с вземане на решение за откриване на районен съд в гр. П..

Безспорно е също, че в обществото съществува негативно обществено мнение относно придобиването от висши магистрати, съответно от техни роднини по права линия, в т. ч. и от майката на А. И., на право на строеж в общински имоти, разположени в землището на община П.. Не се спори, че в обществото е създадено впечатление за задоволяване на интереси на магистрати и на интереси на техните близки чрез заобикаляне на закона. Тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж.

При така установените безспорно факти по делото съдът приема следното досежно законосъобразността на решението на ВСС:

Преди всичко следва да се посочи, че ВСС в решението си е приел нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ. Решението е взето на 18.01.2011г. От 29.12.2009г. алинея 3, която визира видовете дисциплинарни нарушения е алинея 4. Нито в решението на ДС, нито в решението на ВСС е посочена датата или периода на извършване на дисциплинарните нарушения, с оглед на което не може да се провери дали ВСС в решението си е посочил правилно приложимата правна норма - чл.307, ал.3, т.3 и т.4 ЗСВ.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях.

В случая ВСС е приел, че с действията си А. Т. И., съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3,т.3 и т.4 ЗСВ, като виновно е нарушил чл.5, ал.5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България (ППЕСБ), в сила до 20.05.2009 г., както и правила т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), действащ от 20.05.2009 година. Няма спор, че две дисциплинарни нарушения могат да се осъществят с едно деяние - действие / както е прието в конкретния случай от ВСС/. В случая характера на двете твърдяни нарушения – на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт предполагат възможността с едно деяние/действие/ да са осъществени и двете нарушения. Мотиви в тази насока органът не е изложил. Дори и да се приеме, че според ВСС Икономов с едно деяние/действие/ е осъществил двете твърдяни нарушения първото, което е необходимо, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност, е установяването по безспорен начин на извършено от него деяние/ в конкретния случай действие, както е приел ВСС/, което да осъществява състава на дисциплинарно нарушение.

Твърди се нарушение на етичните правила. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. ВСС е приел за дисциплинарно нарушение нарушението на т. 5.6. КЕПБМ „Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото” и на т. 5.7. КЕПБМ „Магистратът трябва да е с безукорна репутация”. А съгласно чл. 5, ал.5 на Правилата за професионална етика на съдиите в България " извън съда съдията спазва поведение, което не би могло да накърни доброто име на съдебната институция". В обжалваното решение ВСС не е посочил какви конкретни действия А. И. е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Тъй като в самото решение на ВСС не са посочени конкретните действия, извършени от съдия Икономов, които осъществяват съставите на посочените дисциплинарни нарушения, то те следва да бъдат извлечени от мотивите на решението на ДС, както и от направените изказвания от членовете на ВСС преди вземането на самото решение за налагане на наказание. С оглед обстоятелството, че съдия Икономов е наказан от ВСС единствено за извършени действия, но не и за бездействия, то настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде установено единствено дали посочените в решението на ДС и в изказванията на членовете на ВСС, действия, извършени от съдия Икономов представляват нарушения по смисъла на чл.307, ал.3, т.3 и т.4 ЗСВ. По делото липсват данни процедурата по отстъпване на право на строеж на Е. К.ва да е свързана с извършването на конкретни лични действия от страна на А. И.. Следователно обстоятелствата във връзка с подаването на молбата декларация от Икономова и с отстъпването на правото на строеж, доколкото не са в резултат на действия, извършвани от съдия Икономов не могат да обосноват ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Магистратът може да носи дисциплинарна отговорност единствено за извършени от него действия. С. И. би могъл да бъде наказан, ако отстъпеното право на строеж на майка му е в резултат на негово поведение, в случая действие. Решението на ДС обаче не се основава на подобни факти. Липсват данни, а и не са събирани доказателства, от които може да се направи извод за извършването на конкретни действия от страна на съдия Икономов във връзка с учреденото право на строеж. Не е установено дали А. И. е познавал кмета на община П. или друг служител на общината, осъществявал ли е някакви контакти с кмета или с друг служител на общината преди, по време или след провеждането на процедурата по отстъпването на правото на строеж на майка му. Не са установени никакви други обстоятелства, които да обосноват някакво активно поведение от страна на А. И. във връзка с отстъпеното право на строеж. Ето защо изводът на ДС, че правото на строеж е отстъпено с оглед обстоятелството, че А. И. е съдия във ВАС, е необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Единственото действие, извършено от съдия Икономов, което е установено в решението на ДС и което е доказано и на което се основава решението, е посещаването на строежа през есента на 2005г. от страна на съдия Икономов. В решението на ДС на л.6 е записано, че съдия Икономов извършва сам надзор на строежа на брат си. В същото решение на л.8 е посочено, че същият е посетил строежа, който майка му прави на брат му. В решението е посочено още, че интересът, който съдия Икономов проявява към отстъпеното право на строеж на майка си, говори че предметът на интересът му е такъв, че излиза извън рамките на обичайните братски отношения и че строежът за него е нещо изключително и значимо. В подкрепа на този факт е посочен разпита на свидетеля К. З.. В изказването си на заседанието на ВСС докладчикът по Дисциплинарното дело М. К. е отбелязала, че есента на 2005 г. А. И. „е навестил строежа и по този начин спомага за ерозиране уважението на обществото и хвърля съмнения върху авторитета на съдебната власт”. В своите показания свидетелят К. З. Д. е посочил, че е видял А. И. година след като е започнал строежа - т. е. есента на 2005г. Безспорно установено е единствено обстоятелството, че А. И. през есента на 2005г. е посетил строежа, тъй като е бил видян тогава от свидетеля Згуров. Липсват данни за извършван надзор или контрол на строежа, както и за други посещения на строежа от страна на съдия Икономов. С оглед на установените по делото факти, настоящата инстанция намира, че еднократното посещаване на строежа на майка му, през есента на 2005 година, не може да се приеме за действие, осъществяващо състава на нарушение по чл.307, ал.3 т.3 или т.4 ЗСВл., тъй като същото не нарушава етичните правила и не води до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. В решението на ДС, както и в изказванията на членовете на ВСС липсват данни за извършено друго действие от съдия Икономов. Останалите обстоятелства, на които се основава решението на ДС се отнасят до бездействия: „не са възпирали кмета да парадира с познанствата си със съдии”/ не е установено с кои съдии/, както и „търпимостта” на съдия Икономов по факта, че майка му е придобила право на строеж, като е подала декларация, като нуждаеща се. Доколкото обаче се обжалва решението на ВСС, в което той е приел, че съдия Икономов е извършил дисциплинарни нарушения единствено с действията си, но не и с бездействията си, и е наказан за извършените от него действия, то настоящата инстанция не следва да се занимава с въпроса, дали и доколко обсъжданите в мотивите на решението на ДС, бездействия на съдия Икономов /търпимост към определен факт и невъзпиране на кмета да парадира/, осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.3 и т.4 ЗСВ, тъй като той не е наказан за тях.

С това се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. ВСС на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, поради което цитираните по-горе факти и обстоятелства изчерпват мотивите на органа.

Настоящата инстанция счита, че единственото действие, извършено от съдия Икономов, което може да бъде установено от събраните по делото доказателства - посещаването на строежа на майка му през есента на 2005г. не покрива от обективна страна състава на нарушение по чл.307, ал.3, т.3 или т.4 ЗСВл., защото не нарушава почтенността и благоприличието по смисъла на етичните правила и не води до уронване на престижа на съдебната власт. Липсва етична норма, която да забранява на магистрат да посети инцидентно строеж на свой роднина. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. От събраните доказателства по делото не се установявят действия, извършени от съдия Икономов, които да покриват от обективна страна състава на нарушения по чл.307, ал.3, т.3 или т.4 ЗСВл. Ето защо решението на ВСС се явява необосновано от доказателствата по делото и постановено в нарушение на материалния закон. Дисциплинарно наказващият орган налага наказание при наличие на извършено лично действие или бездействие, което от обективна и субективна страна следва да осъществява състава на дисциплинарно нарушение. Когато дадено действие не осъществява от обективна страна състава на дисциплинарно нарушение, то същото не представлява нарушение по смисъла на ЗСВл. При липса на извършено и доказано нарушение, наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно. В конкретния случай е налице налагане на наказание, без да е установено и доказано дисциплинарно нарушение. Съдът, като проверява законосъобразността на акта за налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да провери фактическите констатации на административния орган относно релевантното поведение, съответстват ли на данните по делото, правилно ли е приложен материалния и процесуалния закон, както и да провери спазването на законовите предели на дискрецията на органа. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, единствено на база събраните доказателства и установените факти по делото. Дисциплинарно наказание не може да се наложи единствено в резултат на негативни публикации в медиите, при липса на установени по делото факти и обстоятелства, които да обосноват извод за извършетно нарушение от страна на наказания магистрат. Съдът не може да преценява законосъобразността на един акт на базата на обществената нагласа, обществено мнение и медийни публикации, при липса на конкретни доказателства, съдържащи се в кориците на съответното дело, събрани по дисциплинарното производство пред ВСС.

Видно от изложеното ВСС не е установил и доказал, извършено от магистрата активно поведение /лично действие/, което да представлява нарушение по смисъла на ЗСВл. Наличието на съмнение, на вероятност за извършено нарушение, не може да обоснове ангажиране на дисциплинарна отговорност. Доказателствената тежест в конкретния случай се носи от административния орган, който съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Установеното от ВСС действие е неправилно преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила. Налагането на наказание за деяние, което не представлява нарушение или за действия, които не са извършени лично от магистрата представлява нарушение на материалния закон, тъй като е наложено наказание в противоречие с разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ. Материалната незаконосъобразност на оспорения акт е основание за неговата отмяна. Тази материална незаконосъобразност не дава възможност на съда да се произнесе по твърденията относно погасителната давност.

Неоснователен е доводът в жалбата за нищожност на решението на ВСС. Решението е валидно, тъй като е взето от компетентен орган в пределите на неговите законоустановени правомощия, при необходимия кворум и при наличие на изискващото се по закон мнозинство.

Неоснователни са и възраженията за допуснати от ВСС съществени нарушения на процесуалните правила, и по конкретно нарушения във връзка с процедурата по определяне на дисциплинарния състав, липсата на отводи от страна на членовете на комисиите към ВСС. Членовете на ВСС, направили предложението, членовете на Комисията по дисциплинарни производства и участвалите в дисциплинарния състав, са осъществявали законовите си правомощия по ЗСВ. Законодателят не е предвидил, че когато изпълняват тази си компетентност, членовете на ВСС нямат право да участват в колективния орган при вземане на решение, т. е. трябва да се отведат. Член 10, ал. 2 АПК действително предвижда задължение за отвод, но ЗСВ е специален закон и при прецизната законодателна уредба досежно начина на вземане на решенията на съвета и изричната норма на чл. 35 ЗСВ, която предвижда хипотезите на неучастие в гласуването на член на ВСС, няма основание да се твърди, че е налице нарушение поради неотвеждане. Законодателят не случайно е посочил изрично основанията за отвод. В противен случай, ако се приеме твърдението на касатора, би се стигнало до хипотези, когато колективният орган няма да може да формира състав, за да постанови акта си, т. е. няма да има кой да осъществява съответната държавна функция. Дори и да е налице нарушение на процедурата при определяне на дисциплинарния състав, същото не е съществено, защото не създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за правилното решаване на случая. ВСС е компетентният орган, който взема решения за налагане на наказания и той не е обвързан от решението на ДС.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, тричленен състав, приема, че е налице отменително основание по чл.146, т.4 АПК, оспореното решение на ВСС по протокол №11 от 23.02.2011г. по т.18 следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение по протокол № 11 от 23.03.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което по т. 18.1. е прието, че с действията си, А. Т. И., съдия във Върховен административен съд, е извършил дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3,т.3 и т.4 от ЗСВл, като виновно е нарушил чл.5, ал.5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, в сила до 20.05.2009 г., както и правила т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, действащ от 20.05.2009 г. и по т. 18.2. на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години”.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Д. М.

Д.М.