Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от М. В. С. от гр. С., срещу заповед № К-1051 от 05.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР. Твърди, че има допуснати и процесуални нарушения, тъй като не е уведомен за производството по издаване на заповедта. Иска нейната отмяна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Административният орган е издал заповедта в рамките на предоставената му с чл. 246, т. 1 от ЗМВР компететност да прекратява служебното правоотношение на държавните служители от категория "Г" каквато категория е притежавал и жалбоподателя. В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР - 14 години и 5 месеца, при общ трудов стаж 28 години, 11 месеца и 3 дни.

Основните възражения на жалбоподателя са три - липсата на необходимия стаж за прилагане на посочената разпоредба, неспазване на целта на закона и нарушение на процедурата поради неуведомяването му за започналото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Това правомощие е дадено със закона на административния орган и служителят не участва в производството по издаване на заповедта. Преценката дали да използва тази възможност е единствено на административния орган. В конкретния случай след като е преценил, че по отношение на жалбоподателя са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с чл. 69 от КСО, министърът на вътрешните работи е издал оспорения индивидуален административен акт. Не основателно е възражението, че не са налице условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. Към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 14 години и 5 месеца, при общ осигурителен стаж - 28 години, от които 12 години и 3 дни в други ведомства, посочени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията несъответствие на акта с целта на закона.

Несъответствие със закона евентуално би бил налице при наличие на превратно упражняване на власт от страна на административния орган за постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства. По силата на чл. 146, т. 5 от АПК противоречие с целта на закона е основание за отмяна на акта, но то подлежи на доказване в съдебното производство. В настоящия случай целения резултат е пенсиониране в съответствие с ЗМВР и е постигнат.

По изложените съображения, Върховният административен съд, ІІІ отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. С. от гр. С.

, срещу заповед № К-1051/05.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Д.Л.