Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община А., чрез процесуалния му представител юрк. В. Ю., против решение № 318 от 14.02.2012г., постановено по адм. дело № 4460/2011г. на Административен съд - Варна, с което е отменен негов мълчалив отказ за издаване на скица по заявление № УТ-1-794/16.09.2011 г., подадено от А. М. Ч. и Г. Д. Ч. и делото е върнато като преписка на административния орган за извършване на поисканата административна услуга.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че административният орган е длъжен преди да извърши поисканата административна услуга да изследва всички относими факти и да извърши преценка относно това дали съответното лице има правен интерес от изпълнението на поисканото административно действие. Изложено е, че съобразно приложимата за случая норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3/28. 04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри следва, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да е собственик или носител на ограничено вещно право върху имота. Твърди се, че жалбоподателя не е заинтересовано лице да претендира издаване на скица, тъй като чрез нея цели да се снабди с констативен нотариален акт. В касационната жалба се оспорва и решението, в частта му, с която в полза на жалбоподателите са присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като се сочи, че съдът е следвало да определи минималното такова от 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответниците – А. М. Ч. и Г. Д. Ч. в писмен отговор и защита по касационната жалба, чрез...