Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационната жалба на К. Н. Г., гр. С., срещу решение от 28.03.2005 год., постановено по адм. д. № 960/03 год. С. Г. съд, Административна колегия, ІІІ “Б” състав, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 45/19.08.2002 год. на ДП “Илинден”, ТДД гр. С., потвърдено с Решение № 2005/18.12.2002 год. на Регионалният данъчен директор при РДД гр. С., с които му е отказано възстановяване на посочен в декларацията му по чл.41 от ЗОДФЛ надвнесен данък общ доход в размер на 185,48 лв. за данъчната 1998 год. В жалбата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени решението на Софийски градски съд и да постанови решение по същество на спора, с което да отмени атакуваните Решения. Претендира разноски.
Ответникът – Регионален данъчен директор при РДД гр. С. не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС , от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови атакуваното решение, С. Г. съд, Административно отделение, ІІІ “Б” състав е приел, че възраженията на жалбоподателя досежно констатациите в Акт № 415/27.10.1998 год., издаден въз основа на извършената данъчна ревизия за 1997 год. са основателни...