О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
. София 29.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №11/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. В. В., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат М. Д., срещу определение №2056 от 10.11.2011 г. по ч. гр. дело №3821/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 03.10.2011 г. по гр. дело №691/2011 г. на Врачанския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за оспорване на припознаване от трето лице. Въззивният съд е приел, че ищцата като наследник на В. В. В., който е припознал децата В. В. В. и Т. В. В., не е легитимирана да предяви иска.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това допустим ли е предявеният иск от наследник на припозналия за оспорване на припознаването, след като активно легитимираните съобразно разпоредбата на чл.66, ал.5 СК - дирекция Социално подпомагане и прокурор, са пропуснали едногодишния срок. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3...